Като гледах онова събрание на актива на ГЕРБ, наречено моноспектакъл, и за пореден път се убедих колко много още имат да учат днешните политици.
Какви събрания само имаше едно време!
С подготвен сценарий, с нагледна агитация, с делови президиум и почетни гости, с избор първо на председател и протоколчик, с единодушно гласуване накрая на План за работата в следващия отчетен период – със срокове и отговорници.
Сега някой разбра ли кой за какво отговаря в крайна сметка. И дали главният отговорник е изобщо в залата.
Но да се върнем в едното време.
В събрания минаваше немалка част от живота ни.
Събранията се използваха от едни да ни уверят колко са верни на Партията, за поспиване от други, за алиби на неверни съпрузи и съпруги и т.н.
Събранията даже бяха възпяти в детския фолклор. Ето едно гениално творение с неизвестен автор:
Внимание, внимание,
ВСИЧКИ МИШКИ НА СЪБРАНИЕ
Най-големият мечок
Ще играе казачок
Най.-малката мишка
Ще прочете книжка
Събранията – като форма за допитване до народа, съществуват от много векове.
Античният амфитеатър в Пловдив не е измислен за опери, а за заседания на Койнон тракон – местния парламент по онова време.
Сигурно има написани много книги по въпроса за събранията в историята, ние ще си припомним само това, което сме преживели.
Събранията ни съпътстваха цял живот – първо бяха пионерски, после комсомолски, партийни, имаше още пленуми, конференции и конгреси.
Имаше различни жанрове събрания: учредителни, организационни, отчетно – изборни.
Закрити и открити. Секретни някой път – на тях раасняваха онова, което не можеше да се напише във въстниците.
А пленумите и конгресите се деляха на Исторически и не толкова исторически.
И тогава – като сега, се появяваха проблеми с кворума, но се носеше отговорност за провалените събрания – макар да бяха рядкост.
При по-важни събрания се осигуряваха приветствия от пионерчета. С барабанчета, някой път и с фанфари.
Изакзанията се пишеха предварително, проверяваха, поправяха… И въпреки че знаехме, че всичко е понта мара – ръкопляскахме.
Натегачите седяха на първия ред и си водеха бележки. Даже и тези, които са писали доклада.
Тогава нямаше мобилни телефони и присъстващите си убиваха времето с някой вастник, проснат на коленете. Някои идваха с черни очила – за да не се разбира, че спят.
По едно време измислиха едно нещо, което се наричаше ЕДИНИНЕН ПОЛИТИЧЕСКИ ДЕН.
Целият град едновременно се превръщаше в едно голяма събрание. Докладите бяха отпечатани като книжки, четящите ги подменяха на всеки 20 страници. При смяната някои се изтараикатяваха и прескача по 5-6 страници.
Тодор Кръстев си спомня как на един докладчик му поднесли доклад в два екземпляра. Човекът прочел първия екземпляр и минал към втория…
Никой в залата на разбрал, че им четят едно и също нещо два пъти…
Още спомени от времето, когато бяхме мишки – в предаването на Пловдивската телевизия на тази тема
https://www.youtube.com/watch?v=nxbD_T7yn_E
Евгений ТОДОРОВ