ТРИТЕ НАЙ: ДА СИ СПОМНИМ ЗА ДОБРИН ПЕТКОВ

В миналото предаване от рубриката на ПОТВ „Трите Най“ Йоана Криста Соколова ви попитаха на какъв инструмент е свирил Добрин Петков преди да стане известен диригент.
Отговорът е цигулка.
Добрин Петков е роден в Дрезден Германия през 1923 г. във високо интелигентно семейство на музиканти. Баща му е прочут цигулков педагог, а майка му следва класическо пеене във Виена . Тя описва как още на първата си годинка малкият Добрин имитира баща си как свири на цигулка.
Това изключително музикално дете на 5 години за пръв път взема уроци, а вече на 9 изнася първия си домашен концерт, след което през същата година излиза два пъти да свири в частни салони със сериозни пиеси.
На 1 септември 1956 г. е назначен за диригент на симфоничния оркестър в Пловдив.
От 1975 г. отново се връща в Пловдив като главен диригент на филхармонията. Така поставя Пловдив като център на най-важните музикални центрове в България.Остава на тази длъжност до края на живота си.
В книгата „Възгледи и спомени“ посветена на Добрин Петков, негови близки го определят като диригентът, който превръщал оркестрите с които работи в организирана група от мислещи, творящи личности. А сам дирижирал всяка симфония така сякаш това е концертът на неговия живот.
Дон Жуан, Свети Добрин, Душевадец Оркестрански са само част от епитетите към великия диригент. Никога не се отнасял към някой оркестрант с пренебрежение или арогантност. Към всички се обръщал с ,, приятели“, а когато стане напечено с ,,колеги и приятели“.
Той е бил изключително педантичен и организиран. Рядко явление е било да закъснява за репетиция. Интересен факт е, че веднъж в Русе закъснява за репетиция, отива при касиерката и и казва да му издаде заповед за парична глоба за закъснението. Била е издадена и закачена и чак тогава Добрин влиза на репетиция.
В живота – бавен и вглъбен в себе си, на сцената е излизал скромно, с достойнство и без задължителната усмивка. Вдигне ли диригентската палка всичко се преобразявало, от цялото му същество започва да струи музика…
След голям успешен концерт на другата сутрин, той отново се връщал на работа и бил още по-взискателен към себе си.
Добрин Петков остава в историята със своя впечатляващ като стилово разнообразие и внушителен като брой, репертоар от шедьоври на европейската музикална класика, изживяни и гениално интерпретирани под неговата палка. Това са над 1000 изнесени концертни програми на българска сцена и над 150 музикални записа – симфоничното творчество на Бетховен, Шуман, Брамс, Чайковски, Берлиоз, Брукнер, Рихард Щраус, Стравински, Прокофиев, Барток, Хиндемит, Панчо Владигеров, Веселин Стоянов, Петко Стайнов, Любомир Пипков, Константин Илиев, Васил Казанджиев, Иван Спасов и много други.

Добрин Петков споделя че контактът с хората далеч не трябва да се изчерпва със самите концерти. Мисията на човека на изкуството не би била възможна без живия досег с хората.
За нашата музика няма кой да се погрижи, ако това не направим самите ние. Добрин Петков дирижира и много български творби, които изпълнява с присъщото си вдъхновение и майсторство, обгърнати с особена любов и уважение.
На 10 февруари 1987 г. си отива от този свят.
Отвъд скръбта по Добрин Петков звучи вечността на неговото изкуство
една изключителна личност, която не просто съществува в музиката, а я преобразява.
Името му продължава да звучи чрез поколенията — като доказателство, че Добрин Петков оставя дълбока, непреходна и изключително значима следа в изкуството.
Предаването, което включва уникални кадри от концерти, дирижирани от Добрин Петков, може да гледате на адрес
https://www.youtube.com/watch?v=XxrKqj2Rea8
Този материал е част от проекта „НЕПОЗНАТИЯТ ПЛОВДИВ – ОСМИ СЕЗОН“, който се реализира от Сдружение „МЕДИИ С ЧОВЕШКО ЛИЦЕ“ с подкрепата на Община Пловдив и е част от Културния календар на града за 2026 Г.