За училището Йоаким Груев на Понеделник пазара, учителите, учениците и за летните лагери – от арх.Олег Каразапрянов. Пета част

По музика ни преподаваше учителят Николай Дойнов, висок, строен, красив мъж. Дъщеря му ми беше съученичка в съседен клас. Изглеждаше ми малко странен, защото в неговите часове често заставаше пред прозореца, гледайки навън в продължение на 5-10-15минути. През това време целият клас мълчеше, не се чуваше никакъм шум. Това някаква магия ли беше – не знам. След малко урокът продължаваше

От Николай Дойнов се научих да разбирам музиката, да я почувствам, да я усещам, да разбирам какво тя ми говори. Доста по късно осъзнах, че мога това.ОЗавинаги запомних как в един час по музика той ни разкриваше тайните на музиката чрез едно произведение на Дворжак, в което се пресъздаваше обстановката на бойното поле след нейното приключване, за останалите по бойното поле тежко ранени, полуживи войници, за мъртвите войници, за труповете.Този час по музика остана завинаги в паметта ми, както думите и образа на Николай Дойнов. Съжалявам, че вече го няма и не мога да му изкажа моите безкрайни благодарности.

. Николай Дойнов беше се върнал току-що от Унгария, където е преподавал няколко години музика в българското училище в Будапеща. От там беше си купил лек автомобил „Триумф“, нов, малък, красив. Задното стъкло на този автомобил беше по различно поставено с което правеше впечатление .Друг такъв автомобил в Пловдив нямаше.

Тогава почти нищо не знаех за Унгария. Той разказваше колко възпитани и учтиви са унгарските граждани. Какво уважение проявяват унгарските мъже към жените. Как унгарските мъже отстъпват място за сядане на дамите в обществения превоз. Разказваше и за красивата им столица Будапеща и будапещенското метро. От Дойнов получих първите си познания за Унгария, за унгарския език, който не прилича на никой друг език и е доста труден за научаване.

Благодарение на Дойнов в училището „Йоаким Груев“ беше създаден великолепен хор и най-добрият духов оркестър от фанфарни инструменти. Този оркестър винаги вървеше начело при манифестациите на колоната от ученици от училището, той даваше облика на училището. И други училища имаха подобна музика, но тя не можеше да предизвика подобни силни емоции у слушателите и зрителите. В Маразлията имаха подобен оркестър, съставен само от момичета, не беше лош оркестъра, но не можеше музиката да достигне нивото на оркестъра на Дойнов.

Училищният хор под ръководството на Дойнов винаги изнасяше музикални програми при различни празници. Това бяха забележителни концерти, на които се радваха много хора.посещаваха се от родители и от много други граждани,които обичаха музиката.Не си спомням в кои зали се провеждаха. Мисля,че за тези концерти се ползваше залата на кино Балкан и кино Хр.Ботев.

Дойнов съзнателно или не продължаваше делото на забележителния пловдивски музикант Ангел Букорещлиев и неговия хор. Тези празници и тържества бяха чакани и от ученици, и от родители. Под диригентството на Дойнов хорът изпълняваше най-различни музикални хорови произведения. Не мога да забравя солистът на хора. Казваше се Филип, който имаше удивителен хубав глас. Филип беше две години по-голям от мен. Не знам какво стана с Филип, след като завърши осми клас. За съжаление времената тогава не даваха възможност за по-широка изява по радио и телевизия.

Доста по късно в Пловдив бе създаден хорът на Пловдивските момчета от Стефка Благоева. Бяха изнесени много концерти в България и в чужбина, които имаха много големи успехи. Не знам колко пловдивчани си спомнят за този хор. Познавах Стефка Благоева, беше десетина години по-възрастна от мен. Една година се засрещнахме съвсем случайно на морето в с.Равда. В това село имаше предимно средношколскилагери от Пловдив, Сливен, Стара Загора.Мой приятел беше комсомолски ръководител в пловдивския лагер.

Ето как се срещнах със Стефка Благоева.

Аз и двама приятели си взехме по една чанта багаж и една палатка и пристигнахме в Равда. Пристигнахме късно, по тъмно.В района на лагера, на брега на морето имаше един бетонов бункер останал от войната, построен от германците. Опънахме палатката на покрива на бункера и уморени сме заспали. Призори ни събудиха някакви гласове. Бяха дошли двама милиционера и ни питаха какво правим тук. Започнахме да даваме някакви глупави обяснения, казахме,че сме към лагера.Тогава моя приятел комсомолският ни спаси, като каза,че сме към лагера. Бяхме му много благодарни и решихме да се отблагодарим на целия лагер. Над входа на лагера на два дървени стълба имаше една увехтяла табела, на която беше написано името на лагера, не си го спомням, някаква партизанка. Купихме блажна боя няколко цвята, четки. Изрисувахме една нова голяма табела с нов красив надпис. Изрисувахме в двата края по един комсомолец как надува фанфар. Направихме лагерно стен -табло и още много други украси.

Началникът на лагера оцени нашия труд и ние до края на пребиваването си можеше да се храним в лагерния стол сутрин, обед и вечер безплатно.

В този лагер беше и Стефка Благоева, с която се запознах и с която надълго на брега на морето предимно надвечер си говорихме за музиката и за какво ли не още…