КАКВО НАУЧИХМЕ ЗА ОБЕДИТЕ ЕДНО ВРЕМЕ?

Какво научихме за живота в Пловдив и България едно време – през призмата на обедите?
Ще разкажем няколко истории, които научихме от предаването на Пловдивската телевизия „Къде и какво обядвахме едно време?“ – част от рубриката „ЗАПОМНЕТЕ ПЛОВДИВ 2024“, както и от разкази на зрители след излъчването.

Записът може да се гледа на:

https://www.youtube.com/watch?v=hrAjkbfj6PI

Какво и къде обядва един човек е мерило за социален статус и цивилизационно развитие на една нация.

В средата на 19 век пловдивските занаятчии обядват хляб и сирене. Появат се ахчийници – гостилници. Всяка има своя кухня. В Пловдив през 30-те години, напраимер, на Главната има гостилница с „панагюрска кухня“ – въртят я двама панагюрци. На обед е пълно с народ.

В годините на социализма ни бе насажданао, че експлоатираните работници са умирали едва ли не от глад. През годините сме получавали и друга информация, но тези дни научихме една истинска история.

Един от известните пловдивски предприятия за преработка на тютюни е национализирано. Става дума за складовете на Чапрашикови на ул.Одрин.

Наша зрителка – тогава ученичка, е край новото социалистическо предприятие, когато се появяват заедно старият капиталист Чапрашиков и бившият тютюноработник Антон Югов – вече във висините на новата власт и бъдещ министър-председател.

Та двамата разглеждат на кокво дередже е предприятието и в един от складовете, зад балите с тютюн, се оказва, че има изоставена столова за работниците. С бели плочки. И тогава Чапрашиков казва на Антон Югов: „Гледаш ли, Дончо, къде ядяхте по мое време. А сега – като взехте властта, къде ядат работниците – край клозетите на двора…“

Социалистическата власт постепенно осъзна, че трябва да се погрижи за обедите на работниците. Във всички големи предприятия се създадоха работнически столове, чиито цени днес се използват за пропаганда срещу „демокрацията“. Фактите се поднасят едностранчиво, появяват се фалшиви снимки и от други времена и други страни.

Отделен въпрос е откъде идваха средствата за поевтиняването на храната и как се доставяха месото и зеленчуците в условията на дефицит.

Припомнихме един забравен епизод – откриването на „народни кухни“, където всеки можеше да си купи – ако си носи канчета или тендежерка, евтин обед. Обикновено свинско с ориз, картофи или домати.

Други търсеха кебапчета. Или чорба.

Интересни факти събрахме около „пробива“ на западния начин на хранене. Още не знаехме какво е „фаст фуд“ и „стрийт фуд“, но се появявиха – първо в София, модерни закусвални на самообслужване. Чухме спомени за някои от тях. Може би първата беше „Козница“, където имаше даже западен автомат за сандвичи.

Сандвичите обаче бяха само два вида – филия с масло и кашкавал и филия с луканка. Българският държавен стандарт и т.н. Рецептурник това позволяваха.

Поне до 1990 година инспекторите от ХЕИ яростно преследваха всеки, който се отклоняваше от рецептите и искаше да направи нещо различно.

Една пловдивска закусвалня успя по едно време и пусна попара. Със сирене, масло и червен пипер. Огромен успех.

Революция бе появявата на „хот дога“. Част от обществото скочи – как е възможно да се продават „кучета“ по американски тертип.

Медиите се вдигнаха и срещу първите закуски с колбас, наречени „мит“. Не било българско…

Пловдив направи големия пробив в културата на обедите с откриването на така наречената Италинска уличка – „11 август“. Нейната история бе и въпрос към зрителите в рубриката „Трите НАЙ“.

Оказа се, че пловдивчанинът може да обядва като италианец. И то не в едно заведение, а на цяла улица – спагети, пици, сладоледи…

Появата на пиците си бе събитие. За спагети се чакаше на опашка…

Днес пазарната икономика запълни всички ниши. Може да се обядва на всеки ъгъл. Може да си поръчате храна по телефона и за броени минути ще ви я доставят.

А дали някой знае кой първият доставчик на храна в Пловдив – деливъри, както се казва?

Мильо. Той е посещавал Килимарната – до хотел „Лайпциг“ и там са му поръчвали къде какво да купи и да донесе. Милчо се е отчитал до стотинка…

Очаквайте следващото предаване от „Запомнете Пловдив 2024“ – спомени за манифестациите.


Този текст и предаването са част от проекта „Запомнете Пловдив“. Проектът се осъществява благодарение на най-голямата социално отговорна инициатива на Лидл България „Ти и Lidl за нашето утре“ в партньорство с Фондация „Работилница за граждански инициативи“, Български дарителски форум и Асоциацията на европейските журналисти – България.



Вашият коментар