След едно прекъсване от около десетина години отново станах софиянец и то за един по-дълъг период от малко повече от осем години.
Вече бях завършил гимназиално то си образование и бях приет студент във ВИСИ- Висш инженерно строителен институт.Започнах следването с голямо желание, защото строителството винаги за мен е представлявало голям интерес. Математическите дисциплини не ми създаваха трудности и с успех завърших три години от специалността ПГС – промишлено и гражданско строителство. Но имаше нещо което непрестанно ме смущаваше и не ми даваше спокойствие. След завършването на тази специалност знаех, че цял живот ще се занимавам с една материя, в която творчеството е доста ограничено. Разбира се и в инженерната специалност има творчество, но то не е така безкрайно както в архитектурата.
Като студент по ПГС имах много добри колеги. По късно някои от тях се изявиха като добри специалисти като проф.инж.Румен Гуглев, който дълги години беше директор на НИСИ София..Инж.Иван Марчоков стана преподавател във ВИСИ.
Добър колега и приятел ми беше Иван Радев. Той живееше в кв.Борово, но имаше квартира в центъра на София до Лъвов мост. В квартирата му имаше парно отопление, което дори и през зимата подържаше доста висока температура та се налагаше прозорецът да бъде постоянно отворен. Дълги години подържахме връзки, но животът ни раздели. И в архитектурния факултет имах добри приятели. Всички от тях се издигнаха, станаха главни архитекти, началници в Софийска Община.Проектираха най-уникалните сгради в София. Постепенно се забравихме с тях. Не искам да им споменавам имената.
Аз се върнах в моя Пловдив, въпреки че като отличник ми предлагаха работа в най -престижните проектантски организации в София като Главпроект и Софпроект .И до днес не съжалявам.
Напуснах инженерната специалност и започнах отначало от първи курс да следвам архитектура в същия институт. Близки и приятели ме съветваха да започна архитектура от трети курс, за да не губя три години. Но аз твърдо бях решил да започна архитектурното си следване отначало. И мисля,че не сбърках.
Признаха ми всички инженерни изпити, които бях взел като студент по ПГС. С някои от професорите си от тази специалност се разделих с тъга.
Съжалявам,че по време на следването не можах да се срещна с проф.Владимир Христов, който е син на известния български поет и писател Кирил Христов.
Проф.Владимир Христов е учен от световна величина,допринесъл много в областта на висшата геодезия. За съжаление доста по-късно разбрах, че е мой роднина.Срещнахме се с него, след като бях завършил института. Един изключително ерудиран човек, който успя да доближи една математическа наука до изкуството Кабинетът на проф. Владимир Христов беше на последния етаж в старата сграда на ИСИ, която се намира на бул.”Драган Цанков”. Той вече се беше пенсионирал, но все още на вратата на кабинета му стоеше табелката с неговото име. Често посещавах този етаж,, защото там се намираше библиотеката на ИСИ, обслужвана от библиотекаря Христев.
Не мога да забравя проф.Марин Козаров по съпромат.
Все още се очудвам на думите на проф.Хаджиев по ВК,който казваше: „водата днес е много евтина струва 2 ст.на кубик , но след време ще стане много скъпа”.
С нетърпение чаках лекциите на проф.Левчо Маноилов по стоманобетон. Все още си спомням много от неговите лекции, които и до днес са актуални.
Проф.Иванчев преподаваше по обща физика. Обичах тези лекции. Упражненията по физика се водеха от неговата съпруга Пиринчиева. Помагах и при провеждането на опитите по време на упражненията.
Първите две-три години при следването си по архитектура имах много свободно време, защото инженерните изпити, математиките и политическите изпити ми бяха признати. По архитектура изучавах само специалните изпити като история на изкуството при проф.Борис Колев, рисуване при проф.Живко Чолаков, по-късно история на архитектурата на Европа, на Стария свят при доц.Мила Иванова. История на Българската архитектура при доц.Пею Бербенлиев.
В София живеех на квартира под наем. Квартирата ми се намираше в един от много хубавите квартали на София – квартал Лозенец, съвсем близо до пазара „Римската стена”, който се намира на ул.”Старата стена”. Пазарът все още го има. И „Римската тена” си е там. На пазара освен плодове и зеленчуци се продаваха и други стоки. Имаше магазин за конфекция,за домашни потреби. Винаги имаше и се предлагаха много цветя. Цените им бяха много високи.

арх.Олег Каразапрянов
[email protected]
05.03.2024г.