Премиерът Желязков отчяно напомня, че политиката се прави в Народното събрание, а не на улицата.
Що пък? То и правосъдието се премести на улицата, и изкуството и какво ли не…
Та на улицата се засрещнаха две политики – Асен Василев с „шепа спартанци“ и Делян Пеевски – като „сганта на Ксеркса“.
Пеевски настъпи като уличен бияч с „Ти кой си, бе?“ и т.н.
Около Пеевски имаше разни физиономии – и кадрови охранители на държавна заплата и фенове с излъчване на башибозуци.
На това място си помислих: какво ли си казва обикновеният българин, който не обича такъв тип поведение? Със сигурност си мисли, че никога не би гласувал за Пеевски. И ще гласува отново за…
Ще гласува отново за Бойко Борисов?
Само че… Дали гласуването за ББ не е всъщност гласуване и за ДП?
Няма какво да се лъжем – двамата управляват като сиамски близнаци.
Та слушайки изцепките на ДП си помислих какво си мисли в този момент ББ? Дали се усеща, че в момента неговият партньор срутва авторитета му? И че трябва да реагира.
Познах. След броени часове Бойко Борисов не издържа и се разграничи от уличния хулиган. Направи го елегантно – даже припомни за грешките на „ранния Борисов“.
Колко български политици говорят толкова „искрено и лично“?.
ДП не му остана длъжен, но не задълбочи конфликта, а заложи на това, което вълнува ХОРАТА.
Уж останах доволен, но не мога да отърва от подозрението, че двамата играят театър?
И продължавам да не мога да си отговоря: защо при тази удобна ситуация никой не вика: „Долу ДПС!“ и „Турците в Турция!“?
Че нали насъскването срещу всичко турско роди цели партии, вкара ги в парламента, че ги направи и коалиционни партрьори на ГЕРБ?
Кой сне от дневния ред антитурското говорене – като с магическа пръчка?
Дали над всичките на улицата и в Народното събрание няма други хора, които задават дневния ни ред?
И на кого ще заложат скоро – на Късния Борисов или на Новия Пеевски?