Източник: ПОТВ 08:10
Мотоциклетите Веспа почти не са известни у нас в България. Но преди повече от 60 години тези мотоцикрети бяха едни от най популярните не само в Европа, но и в целия свят.
„Веспа“на български значи „оса“. Веспа беше изключително популярна и се движеше дълги години из цяла Западна Европа, благодарение на отличните си качества като здравина, лесно обслужване, икономичност. Заслуга за производството на Веспа имат Енрико Пияджо и Агостино д’Асканио. От април 1946 г в завода Пияджо в град Биелла започва производството на Веспа.
Двигателят е с хоризонтален цилиндър с работен обем 98 куб.см. и мощност от 3,2 конски сили. при 4500 об/мин. и е снабден с трискоростна кутия. Двигателят е закрепен за двигателното колело от дясната му страна и е закрит с кожух. Симетрично отляво на задното колело е резервното колело.
Решението на колелетата на Веспа също е необичайно, те са направени от две части щампована ламарина свързани със шпилки.
. Първоначално двигателят е 125-кубиков с мощност 4 конски сили. От 1953 г. мощността на Веспа достига до 4,5 конски сили. По късно работният обем става 150 куб.см., при мощност 5,5 конски сили.
При Веспа всичко е конструирано много технологично, което допринася за по-ниска цена. Тези предимства правят „Веспа“ все по-популярна.
Много заводи от Европа, дори и от САЩ купуват лиценз за производство на Веспа – английският Дъглас, германският Хофман, американският Оллстейт, испанският Мото-Вес Оллстейт , френският Велосо-лекс.
През декември 1955г. Министерскит съвет на СССР приема постановление съгласно което трябва да започне производството на бъдещата Вятка. Тя имаше едноцилиндров,двутактов двигател с въздушно охлаждане с обем 125куб.см. По- късно се появи и модификация с 150 кубиков двигател и 5,5 конски сили. Цената е около 450 рубли.
Вятката не беше най подходящият мотоциклет за СССР, като се има предвид по-студения климат за разлика от климата в Западна Европа.
На пръв поглед „Вятката“ изглеждаше доста привлекателен мотоциклет. Някой го наричаха моторолер – може би защото имаше защитни спойлери за краката. Една част от Вятката беше боядисана в зеленикав цвят, а друга в бяло. Можеше да вози двама пътника. Ако двамата пътника бяха по-едри и по-тежки имаше едни зъбни предавки, които се изронваха и се налагаше ремонт. За да потегли Вятката натоварена с двама пътника, трябваше да й помогнеш, бутайки я с краката.
Вятки се появиха и на пазара в България. Хората ги харесваха, купуваха ги.
В действителност Вятката не бе нищо ново в производстото на мотоциклети.Това беше едно доста лошо копие на световноивестните италиански „Веспа“,
За съжаление, това е поредният неуспешен опит да създадат свой мотоциклет. Нека си припомним за съветските мотоциклети ИЖ взаимстван от известна германска марка, недодялания четиритактов Урал, забравения от историята злополучен двутактов мотоциклет Ковровец, който се продаваше и в България.
Защо ли на руснаците не им се отдава техниката, която е в полза на човека?
Любимото им занимание е да създават техника, която може да унищожи човека като ракетите Кинжал.
Ракетите „Кинжал“ достигат скорост от 12 хиляди километра в час. Те са дълги към осем метра и могат да бъдат натоварени с до 480 килограма взривно вещество или ядрена глава. Русия твърди, че новите ракети имат обсег, достигащ до 2000 километра. При това положение „Кинжал“ може да достигне до повечето големи градове в Европа в рамките на между 10 и 30 минути.
Хиперзвуковите ракети се изстрелват от руските изтребители МиГ-31 и така обхватът им се разширява с изминатото от самолетите разстояние. Двигателят на ракетата се задейства на безопасно разстояние от изтребителя.
