Не знам защо ми разказаха тази история и дали ще мога точно да я преразкажа.

Има нещо интересно в нашия живот последните години, което рядко се коментира. Абитуриентските тържества стават все по-продължителни, вече включват и екскурзия до някой турски курорт. Някои ходят и на Запад. Как по-бедните родители приемат тази екстра, какво се случва през нощта по хотелите, плащат ли си учителите или туроператорите включват тази екстра в общата сума – това са интересни въпроси.

Конкретната история е за пътуване на абитуриенти от добро пловдивско училище до турски курорт.

Спрял автобусът за почивка край Средиземно море, първи излезли учителите и в този момент до тях спира още един автобус с пловдивски номер. Само че в него пътуват абитуриенти от „циганско“ училище. И от него излизат първо учители и се затичват към колегите си от първия автобус. Информират ги, че пътуват циганчета и молят да предупредят българчетата да не провокират своите връстници. Да не им развалят абитуриентския бал, който щял да се проведе тук, в Турция.

Защо? Защото нито един пловдивски ресторант не искал да допусне циганчетата абитуриенти. Така както не ги пускат и в пловдивските плажове.

Практики от историята на щата Алабама от трийсетте години на миналия век.

Излезли тогава от автобуса мургавите момчета и момичета, облекли лъскавите си абитуриентски дрехи и се усмихнали на свободата, която намерили чак в Турция.

Това не означава, че ресторантьорите и собствениците на басейни са расисти. Те твърдят, че ще си загубят клиентелата, ако се разчуе, че приемат роми.


Защо преразказвам тази история? Защото съм бил свидетел десетки пъти как пловдивски кметове, заместник кметове и други представители на общинската власт или държавата посрещат чужди делегации. И задължително започват с това, че Пловдив е най-старият европейски град и че е пример на ЕТНИЧЕСКА ТОЛЕРАНТНОСТ. Разказват как от векове тук са живели мирно различни етноси, как в центъра на града се намират редом християнският храм, джамията, синагогата…

Хайде да престанем с тези приказки.

Пловдивският етнически модел си има своята история, но си има и своето съвремие.

Да си спомним как през 2011 хиляди пловдивчани минаха по Главната, скандирайки – дословно: „Цигани, цигани, мама ви ще е.ба!“

Случилото е осъдено от ООН и ОССЕ.

Да си спомним нападението от организирани /от кого?/ групи фенове и опита да се запали Джумая Джамия.

Историята с убийството на Жоро Плъха…

Така че хайде да не лицемерим. И погледнем проблемите в очите.