Позволих си преди време да напиша спомени за Топси – кучето на Лили Иванова – отпреди 50 години. По-скоро преразказах спомените на инж.Георги Григоров – съсед на бай Кочо Циркаджията, човекът който пръв се е опитал да дресира Топси. Но след като разбрал, че „кучето е тъпо“, го подарил на Лили Иванова. И като размишлявал м края на живота си върху това как живее Топси при Лили, пък и как живее самият той, завещава на бъдещия инженер Григоров изстрадания извод: „Не е важно, Гоше, да можеш и да си умен – важното е да се родиш с късмет.“

Стотици – да не кажа хиляди – читатели обърнаха внимание на тази кучешка история. Много коментираха, продължават и да добавят свои спомени.

Ако не сте чели предишните два поста – да не се повтарям:

https://3nai.blog.bg/regionalni/2025/06/14/edna-istoriia-s-kucheto-topsi-bai-kocho-cirkadjiiata-lili-iv.1953433

https://3nai.blog.bg/regionalni/2025/06/21/topsi-kucheto-na-lili-ivanova-prodyljenie-kyscheta-istoriia-.1954052

Инж.Григоров ни изпрати допълнителни спомени:

„Топси беше от част от групата кучета, изнасящи програма в училища и детски градини . В програмата участваха и дресирани гълъби фенерлии. Дресировката на тези артисти се правеше редовно в двора на бай Георги Славов – брат на Кочо.
Бай Кочо водеше живот не за това да стане богат, а да докаже че Пловдив е дал много поколения циркови артисти и може още да даде.
Става въпрос за края на 50 те години и преди това. Самият той правеше упражнения, които са трудни и за млади циркови артисти. Тренираше по два-три часа само циркови номера: прескачане през обръч, на който бяха сложени шест остри ножа с остриетата към отвора, през които той трябваше да премине, правейки кълбо напред. Правеше стойка на една ръка и упражнения на йога.
Годините не му личаха, когато беше на манежа – макар косите му да бяха почти бяли.
Описвам това, защото аз му бях помощник. Пренасянето на кучетата и инвентара за представлението ставаше с една зимна детска количка модел 1946г.
Бай Кочо беше един от доайените на цирковото изкуствов Пловдив. Също и пример за много млади гимнастици, които го споменават с уважение и сега.
Помня, че кучето Топси серазсейваще – незапамняше скритите знаци, на които се крепяха номерата.
Програмата включваше събиране и зваждане на числа от еднодо десет.
Топси редовно не улучваше числото, което трябва да посочи. Но много симпатично излизаше напред, сваляше шапчицата си и слагаше пред лицето си двете си предни лапички, показвайки колко го е срам, че е сбъркал.
Тук децата ръкопляскаха най-много. Топси тръгваше към тях на двете си задни крачета и махаше дружелюбно с предните си крачета. Децата го наобикаляха и му даваха лакомства. А кучетата, които си бяха изпълнили всичко, не получаваха нищо. Топси даваше лош пример и трябваше да се махне. Така попадна в прегръдките на Лили Иванова…
бай Кочо Славов продължи този занаят до дълбока старост и ако не го беше блъснал един автомобил и контузил, щеше да се труди още години…“


Та още повод за размисъл след този нов разказ. Бай Кочо вероятно е могъл да стане нормален цирков артист да обикаля Европа – или поне източната й част, и да получава немалко пари. Гворил с циркови артисти от онова време – всички се хвалят, че са живели прекрасен живот. Той обаче остава в Пловдив, искайки да докаже нещо. Припомняме, че 20 години преди това в Пловдив едни друг ентусиазиран цирков артист създава пловдивски цирк. Нарича го „Европа“. Но не става нищо.
Всички български циркове стават в СОФИЯ!
Та колко ли пловдивчани са се опитвали да правят големи работи под тепетата, но все нищо не се получава. Успяват онези като Топси, които вадят късмет и отиват в столицата.
Второ. Дали Топси е бил „тъпо куче“ или напротив – много умно. И е преценило, че няма смисъл да лъже публиката, изпълнявайки някакви скрити знаци. Разбрало е, че аплодисменти се печелят с артистизъм, а не с труд и дисциплина. И в крайна сметка бай Кочо не го уволннява, защото е „тъпо“, а защото дава лош пример.
Топси напуска дворчето на ул.Козлодуй и се озовава в големия апартамент на „Оборище“. На грижите отговаря с преданост.
Violeta Vili Raj
Аз помня Топси!
Когато за пръв път влезнах в дома и на Оборище тя го държеше и му говореше да не лае!
Имаше навика да му говори ,като на дете и го възпитаваше с търпение ! Представяше хората ,с които работеше!Топси не се разбираше и не харесваше всеки… 

„Беше голям пазач и изпохапа половин София.Не позволяваше никой да го гушне, освен  стопанката му“, разказват в гилдията.Когато били на турне в чужбина и Лили искала да си купи нещо, го оставяла до куфарите и той не допускал никой до тях.“

Georgi Donev Geodon
Носят се легенди, че когато се появила с къдравото куче, барабанистът на групата попитал:
Лили, къде му е главата за да го ритна по гъза?. Лили се разсърдила, Топси също…

Топси стига до Куба, там се разиграват някакви сцени около неговото настаняване в хотела. Едни си спомнят, че Топси излиза на сцената и получава аплодисмени, други – че кубинците не приемат „дамата с кученцето“ и не се влюбват в нея така както в Йорданка Христова.

Какъв е краят на Топси – се питат много читатели. Получихме един единствен спомен:

Svetlomira Dimitrova · 
Сестра й ни беше съседка и ни разказа за трагичния му край в Русия. Как го извежда на разходка и в градинката руски кучета буквално го разкъсват.


И последен въпрос – дали по-големият късмет не е да си доживееш кротко старините в някакъв пловдивски двор, отколкото да те разкъсат руски песове?

Актуален въпрос…