НИКОГА НЕ БЯХ ЧЕЛ НЕЩО ТОЛКОВА ДОБРО, ЗА 47-Я ПРЕЗИДЕНТ НА САЩ!
(„Рядко глупостта е била толкова зла, а злобата, – толкова глупава“)
Въпросът е: „Защо някои британци не харесват Доналд Тръмп?“
Нейт Уайт, красноречивият и остроумен английски писател, написа следния брилянтен отговор:
На Тръмп му липсват определени качества, които британците традиционно ценят.
Той не притежава благородство, чар, хладнокръвие, авторитет, състрадание, остроумие, топлина, мъдрост, финес, чувствителност, самосъзнание, скромност, чест, грация – качества, с които, колкото и да е странно, неговият предшественик, г-н Обама, беше толкова щедро надарен.
Колкото и шантав да е Тръмп, той никога не е казвал нищо иронично, смешно или дори леко смешно – нито веднъж, нито веднъж. Не го казвам риторично, имам предвид буквално: никога. За британците липсата на хумор е почти нечовешкo.
Но в случая с Тръмп това е факт. Той дори не изглежда да разбира какво е шега – за него шегата е груб коментар, неграмотна обида, акт на небрежна жестокост.
Тръмп е като трол: никога не се смее и не се забавлява; само пищи от удоволствие или подигравка.
И най-лошото е, че не просто изрича груби и глупави обиди: той всъщност мисли, когато ги изрича. Умът му е просто роботизиран алгоритъм от дребни предразсъдъци и инстинктивна злоба.
В него няма ирония, няма сложност, няма финес, няма дълбочина. Всичко е повърхностно. Виждаме в него човек без вътрешен свят, без душа.
Във Великобритания традиционно сме на страната на Давид, а не на Голиат. Всички наши герои са смели аутсайдери: Робин Худ, Дик Уитингтън, Оливър Туист.
Тръмп не е нито смел, нито аутсайдер. Той е пълната противоположност.
Той дори не е разглезено богато момче или алчна дебела котка. Прилича повече на голям бял охлюв, на привилегирован Джаба Хът.
И още по-лошо, той е побойник.
Когато е сред побойници, изведнъж се превръща в хленчещ подчинен.
Той удря отгоре надолу, което е нещо, което един джентълмен не бива, не може и никога не бива да прави, и всеки удар, който нанася, е под пояса. Той особено се наслаждава да удря уязвимите или онемели и ги удря, когато са потиснати.
Така че фактът, че значително малцинство – може би една трета – от американците гледат какво прави, слушат какво казва и след това си мислят: „Да, звучи като мой тип“, е източник на объркване и много огорчение за британците.
В края на краищата е невъзможно да прочетете туит или да го чуете да изрича едно-две изречения, без да се взирате в бездната.
Той превръща простотата във форма на изкуство; той е Пикасо на дребнавостта, Шекспир на лайната.
…
Винаги е имало глупави хора по света и винаги е имало зли хора. Но рядко глупостта е била толкова зла или злото толкова глупаво.
Той кара Никсън да изглежда надежден, а Джордж Буш – умен.
Ако Франкенщайн беше решил да създаде чудовище, съставено изцяло от човешки недостатъци, той щеше да създаде Тръмп, а един разкаяли се д-р Франкенщайн щеше да извика отчаяно: „О, Боже мой, какво създадох?“
Ако идиотизмът беше телевизионно предаване, Тръмп щеше да е неговият фон.