Росен Костурков, един от основателите на ПП в Пловдив, напуска политиката.
Ето защо:

Приятели,
Взех решение да не участвам в изборите за 50-то НС, а най-вероятно и за никое друго.
За близките ми роднини, приятели и колеги това решение не е изненадващо, защото заедно го обмислихме още преди няколко месеца.
Влизането ми в политиката не беше случаен процес. Беше дълго обмисляно. Беше дошло времето да дам своя дан за това да направим мястото, в което живеем по-добро, да променим нещата, които смятаме за нередни, да начертаем правилния път на развитие на държавата ни, на икономиката ни, на битието ни.
За съжаление, за да си ефективен в политическите среди в България трябва да владееш лицемерието, трябва да си нагъл и нахален, трябва да нямаш, а пази Боже, да си отстояваш принципите си, трябва да си готов във всеки един момент да забиеш нож в гърба на съратника си, както и да си готов даполучиш такъв, трябва да можеш безскрупулно да лъжеш и да очерняш, трябва да се разделиш с представите си за категории като морал, етичност, честност… човечност е непозната дума.
Ние дойдохме в политиката за да променим тази среда. И за радост малко по малко, зрънце по зрънце успяваме. Но за съжаление, скоростта с която тази среда променя нас е много по-голяма.
Въпреки всичко се събрахме прекрасни и изцяло отдадени на каузите личности. Хора, които загърбват кариери и семейства, рискуват здравето си, а по някога и това наблизките си, работят денонощно до пълно изтощение за да не позволим надеждата за промяната да изчезне.
И с много от тях, събрала ни преди само 30 месеца една кауза, станахме близки приятели, станахме семейство. И зная, че всеки един от нас ще продължи да работи в полза на обществото, не зависимо дали в Народното Събрание, в Министерски съвет, в местната власт или в сферите, където можем да бъдем най-ефективни, дори в квартала в който живеем. Всеки един от нас е увлякал десетки, всеки един от тях още толкова и т.н. И това ми дава надежда, че промяната вече е необратима. Бавна, дълга, трудна, но необратима.
Няма и да се опитам да правя отчет за свършеното от мен за тези 30 месеца в активната политика, както правят някои колеги, защото постиженията са плод на колективна визия, колективни усилия, на напрегнати дни и безсънни нощи на цели екипи, а не на един човек.
Но, ако съм успял да дам надежда за промяна към добро на хората, ако съм успял да помогна дори само на 2 села, на 2 семейства, на 2 деца…, а те са много повече, си е заслужавало.
П.п.
Така и не си направих профил във фейсбук на „политик“, защото никога не се възприех като такъв. Това е личният ми профил. И ще продължа да го ползвам като такъв. Ако има хора в приятелската ми листа или такива които ме следват само заради политическите новини, коментари и анализи, може да останат разочаровани в бъдеще. Както и тези, които ме следват само за да ме плюят за политическата ми принадлежност.
Всеки е свободен да избира дали да продължава да ми е „приятел“ или да ме следва във фейсбук.