Лято е! И замириса на море,както пееха едни пловдивчани…
Слънчев бряг беше едно от много уредените места за почивка на море. И самите плажове бяха много добре поддържани. Всяка сутрин се почистваха. Минаваше една машина, която като рало обръщаше пясъка, събираше по едрите отпадъци, заглаждайки пясъка отгоре. Разбира се имаше поставени чадъри,които не се сгъваха, стояха си постоянно през целия сезон. Можеше да го наемеш за ден,два или колкото искаш, ако намериш свободен такъв и си заплатиш.
На определени разстояния едно от друго бяха разположени местата на спасителите.Тези места имаха формата на квадрат с размери 4/4м. Тук на спасителите бяха осигурени чадър, спасителни пояси, плавници. Винаги имаше въже в зигзагообразна форма поставено на пясъка за изтегляне на някой давещ се в морето. Имаше и една куличка от метал висока около 3м., на която имаше място за сядане и чадърче, което да пази стоящият там спасител. От тук спасителите наблюдаваха къпещите се в морето и бяха готови всеки един момент да се притекат на помощ, ако се наложи. Спасителите ги наемаха за един сезон и за работата си получаваха заплата.
Бях си харесал място с чадър съвсем близо до един такъв пункт на спасител, който беше на метри пред мен. Неволно се загледах. Спасителят беше един едър красив мъж с чудесно телосложение. Повечето време стоеше горе на куличката, но от време навреме слизаше долу, бъркаше в една чанта, изваждаше някаква бутилка и отпиваше няколко глътки. Това се повтаряше през около час. Беше ми интересно и започнах да го наблюдавам по продължително.Оказа се,че това е бутилка с бяло вино, а спасителят е поляк. Някъде към обед пристигна едно стройно младо момиче. Постла кърпа и се излегна на нея.
Момичето и спасителят не си говореха или поне аз не забелязах. Някъде по обед момичето стана и след малко се върна, носейки няколко сандвича и шишета с вода. Изядоха сандвичите и момичето пак се излегна на кърпата. На кърпа да спасителя имаше слънцезащитен крем „Делиал”, кутия цигари „Боро” и полски вестник .Голяма ценност за онова време беше да имаш слънцезащитен крем „Делиал”. От вестника разбрах, че спасителят е поляк. До късния следобед момичето продължаваше да си лежи на пясъка без да влиза в морето. Работният ден на спасителя вече беше приключил, когато той заедно с момичето се отправиха в морето. Влязоха във водата някъде до кръста, спасителят хвана здраво момичето и цялото го потопи във водата. Явно на нея не й хареса тази игра, защото се опитваше да избяга, но спасителят все я хващаше и я пльоскаше във водата кога с главата напред, кога с дупето или по гръб.
Голяма привиегия беше за младо момиче спасителите да го допуснат да се разположи на техния терен.
Не беше лесно да станеш спасител на Слънчев бряг, трябваха връзки.
През следващите дни всичко това се повтаряше.
На Слънчев бряг на плажа имаше медицински пунктове добре оборудвани, в които работеха лекар и медицинска сестра. Заплащаше им се доста добре. Имах познат лекар, който вече имаше 2-3г .практика и поради финансови затруднение отиде да работи на един такъв пункт. Вечер работеше като сервитьор в ресторант. Един ден на една германка й прилошало на плажа.Извикали веднага лекарят, тя го познала от ресторанта, където ходела вечер, и попитала защо са повикали сервитьора?.
арх.Олег Каразапрянов
21.07.2024г. [email protected]