Стига с толерантността и илюзиите за режима на Путин!
„Край на толерантността към режима на Путин!“ Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив „световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим“. Той е отворен за присъединяване и броят на подкрепилите текста вече е около 400. Сред тях има и българи като Красен Станчев, преподавател по икономика в Софийския университет и председател на Съвета на Института за пазарна икономика (ИПИ), проф. Гарабед Минасян от БАН, проф. Даниела Колева от Софийския университет и д-р Армина Джанян от Нов български университет.
Ето текста на призива:

Преди две години Владимир Путин започна непредизвикана пълномащабна военна агресия срещу Украйна, която доведе до смърт и разруха, невиждани от Втората световна война насам. Войната срещу Украйна съвпадна с нарастваща и жестока репресия срещу политически несъгласните и свободата на словото в Русия.

Наскоро светът беше разтърсен от смъртта на Алексей Навални, основният политически противник на Путин. Преди да влезе в затвора, където бе измъчван и убит, Навални оцеля след организирано от държавата отравяне с химическо оръжие. Въпреки това мъчително преживяване, той решително избра да се върне в Русия, извършваки акт на истински патриотизъм.

Войната в Украйна и убийството на Алексей Навални засягат не само Русия и Украйна. Режимът на Путин показа, че представлява ясна и непосредствена заплаха за човечеството. Откакто пое властта през 2000 г., Путин систематично демонтира постсъветските демократични институции и подклажда конфликтите в държавите от бившия СССР.

Пълномащабната агресия срещу Украйна и убийството на Алексей Навални илюстрират ескалацията на заплахата до ново ниво, тъй като режимът на Путин вече не признава никакви ограничения за нарушаване на правата на човека и международните норми.

Ужасите на световните войни през ХХ век показаха, че човечеството може да избегне самоунищожение само чрез поддържане на принципите на демокрацията и спазване на международните закони за правата на човека. Режимът на Путин обаче цинично потъпква тези принципи.

Трагедиите на тоталитаризма от ХХ век налагат ангажираност със свободите и достойнството на личността. Путин грубо ги нарушава. Той превърна Русия в силно милитаризирана полицейска държава, въоръжена с най-големия ядрен арсенал, представляваща екзистенциална заплаха за света.

Тези опасности бяха формулирани от Алексей Навални и други лидери на руската опозиция, повтаряйки наследството на техния велик предшественик и носител на Нобелова награда за мир от 1975 г., академик Андрей Сахаров.

Ние, учени от цял свят, призоваваме световните лидери енергично да се застъпят за мир, напредък и права на човека. Като членове на международната академична общност, ние сме дълбоко загрижени, че научният прогрес е застрашен, когато диктаторите подкопават интелектуалната свобода, особено във време, когато глобалното сътрудничество е по-важно от всякога, в сянката на световните пандемии, изменението на климата и екзистенциалната заплаха от оръжия за масово унищожение.

Призоваваме световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за г-н Путин и неговия престъпен режим. Историята ни учи, че умилостивяването на агресора означава насърчаване на нови престъпления срещу човечеството. Никакви временни ползи не могат да оправдаят това. Решени сме да не повтаряме Мюнхен-1938!

Ние призоваваме световните лидери:

Драстично да увеличават помощта за Украйна. Украйна трябва да спечели, а не просто да не загуби. Навременната помощ ще намали човешките загуби и ще помогне за прогонването на агресора от украинската земя. Загубата на Путин в този акт на военна агресия ще се разглежда като морална победа за милиони руснаци, насърчавайки надеждите им за демократично бъдеще и мобилизирайки тяхното антивоенно движение.

Да защитават човешките права и да подкрепя демократичната опозиция в Русия. Световната общност трябва да се обедини, за да защити политическите затворници, които в момента са подложени на изтезания в Русия. Животът на опозиционните лидери Владимир Кара-Мурза, Иля Яшин, Лилия Чанишева и много други са в непосредствена опасност.

Да засилят подкрепата за руски граждани, които са изправени пред риск от репресии поради своите демократични и антивоенни политически убеждения и търсят убежище.

Да подкрепят руските демократични организации против Путин, което включва подкрепа за независими руски медии, чиято роля в стимулирането на смяната на режима е критично важна.

Да делегитимират незаконната власт на Путин в Русия. Въпреки своята пропаганда, режимът на Путин отчаяно търси признание от световната общност. Отказът на световните лидери да се признае преизбирането на Путин ще изпрати силно послание, че светът вече не може да го смята за „партньор“.

Ние насърчаваме хората с добра воля и техните организации да използват всички налични ресурси, за да настояват активно пред своите политически лидери да се справят с руската агресия и да подкрепят Украйна. Ние отдаваме почит на огромната саможертва на Алексей Навални и подчертаваме значението на подкрепата за демокрацията и върховенството на закона в името на интегрирането на Русия в общността на демокрациите. Чрез колективни действия можем да допринесем за постигането на мир в Европа и предотвратяването на глобална катастрофа.

Подписали:

Светлана Алексиевич, лауреат на Нобелова награда за литература за 2015 г

Харви Дж. Олтър, нобелов лауреат за 2020 г. по физиология или медицина

Франсоаз Баре-Синуси, лауреат на Нобелова награда за физиология или медицина за 2008 г.

Томас Р. Чех, Нобелов лауреат по химия за 1989 г

Елиас Джеймс Кори, Нобелов лауреат по химия за 1990 г

Ширин Ебади, нобелист за мир за 2003 г.

Шелдън Лий Глашоу, Нобелов лауреат по физика за 1979 г

Карол У. Грейдър, Нобелов лауреат за 2009 г. по физиология или медицина

Роалд Хофман, Нобелов лауреат по химия за 1981 г

Луис Дж. Игнаро, Нобелов лауреат за 1998 г. по физиология или медицина

Елфриде Йелинек, Нобелов лауреат за литература за 2004 г

Такааки Каджита, лауреат на Нобелова награда за физика за 2015 г

Роджър Д. Корнберг, лауреат на Нобелова награда за химия за 2006 г

Ференц Краус, лауреат на Нобелова награда за физика за 2023 г

Брайън К. Кобилка, лауреат на Нобелова награда за химия за 2012 г

Родерик Маккинън, лауреат на Нобелова награда за химия за 2003 г

Бари Дж. Маршал, Нобелов лауреат за 2005 г. по физиология или медицина

Джон С. Матер, лауреат на Нобелова награда за физика за 2006 г

Мишел Майор, лауреат на Нобелова награда за физика за 2019 г

Мей-Брит Мозер, лауреат на Нобелова награда за физиология или медицина за 2014 г

Едвард Ингялд Мозер, Нобелов лауреат за 2014 г. по физиология или медицина

Херта Мюлер, лауреат на Нобелова награда за литература за 2009 г

Пол Нърс, Нобелов лауреат за 2001 г. по физиология или медицина

Джеймс Пийбълс, лауреат на Нобелова награда за физика за 2019 г

Уилям Д. Филипс, Нобелов лауреат по физика за 1997 г

Х. Дейвид Полицър, Нобелов лауреат по физика за 2004 г

Чарлз М. Райс, Нобелов лауреат за 2020 г. по физиология или медицина

Сър Ричард Дж. Робъртс, Нобелов лауреат за 1993 г. по физиология или медицина

Бърт Сакман, Нобелов лауреат за физиология или медицина през 1991 г

Ранди У. Шекман, Нобелов лауреат за 2013 г. по физиология или медицина

Грег Л. Семенца, Нобелов лауреат за 2019 г. по физиология или медицина

Върнън Смит, Нобелов лауреат по икономика за 2002 г

Уоле Шойинка, Нобелов лауреат за литература за 1986 г

Херардус ет Хофт, Нобелов лауреат по физика за 1999 г

Джак У. Шостак, Нобелов лауреат за 2009 г. по физиология или медицина

Дрю Вайсман, Нобелов лауреат за 2023 г. по физиология или медицина

Ерик Ф. Вишаус, Нобелов лауреат за 1995 г. по физиология или медицина

Джоди Уилямс, лауреат на Нобелова награда за мир през 1997 г

Александра Матвийчук, главен изпълнителен директор, Център за граждански свободи, носител на Нобелова награда за мир за 2022 г.

Международна асоциация „Мемориал“, носител на Нобелова награда за мир за 2022 г.

By kostastefanovмарт 28, 202411 WordsВашият коментар