Преди седмица написах една страничка спомени за любимото куче на Лили Иванова Топси.
Да припомним: https://3nai.blog.bg/regionalni/2025/06/14/edna-istoriia-s-kucheto-topsi-bai-kocho-cirkadjiiata-lili-iv.1953433
Върнах се към тази история не защото е свързана с Лили Иванова и поради тази причини би предизвикала интерес, а заради обобщението, което е направил първият собственик на „тъпото куче“ Топси бай Кочо Циркаджията. Цитирам инж.Георги Григоров:
„…На стари години бай Кочо се сещаше за тъпото куче, въздишаше и се опитваше да прави някакви обобщения за живота. Сравняваше съдбата на Топси със съдбата на другите умни и трудолюбиви кучета. Че и със своята съдба. Как са свършили другите кучета, как ще свърши той и защо най-добре си поживяло Топси.“
Оказа се, че историята на това куче предизвика интереса на стотици читатели. По-интересното беше, че много от тях помнят кучето. Сигурно 50 години след смъртта му. Срещнах се с такива хора, бяха горди, че са познавали Топси.
А милиони други кучета отдавна са забравени. Което потвърждава извода на бай Кочо.
Топси е бял пудел. Напук на твърдението, че бил „тъпо куче“, защото забравял на какво са го учили, тези, които са го познавали, твърдят, че е бил симпатичен и жизнерадостен пудел.
В онези времена кучетата нямаха място в публичния живот. Единствено на граничарските кучета се появяваха снимки във вестниците. И изведнъж – Лили Иванова се появява на сцената и на корицата на плочите си с някакъв рошав пудел. Снимката на Топси се тиражира в стотици хиляди екземпляра, на такава снимка звездата дава автографи.
„Още си пазя автографа с Топси на снимката“ – спомня си Цветан Мумджиев.
„Аз въведох модата на малките кучета“, казвала Лили много пъти.
Какво се крие зад тези думи – едва ли някой се замисля.
Пуделите са били векове символ на дребнобуржоазен начин на живот.
Гьоте е директор на театър, излиза за известно време в отпуск и като се връща разбира, че неговите заместници поставили пиеса, в която главната героиня обикаля сцената, прегърнала пудел.
Това е като да поставиш Хамлет и Азис да играе главната роля.
Гьоте не може да понесе това принизяване на изкуството и си подава оставката. И коментира – на руски, какъвто ми е източникът, звучи така: „Приходит пудель, уходит поэт…“
Та в смелостта на Лили да се явява на публични места с Топси има някакво предизвикателство към всеобщите нрави.
Певицата даже влиза в кабинета на едновремешната генерална директорка на БНТ Леда Милева с пудела в ръка. Леда Милева не забравя този епизод до края на живота си. Толкова е била ужасена, че малкият Топси й се сторил огромен.
Впрочем пуделчето не е съвсем кротко и дружелюбно, когато някой се приближи прекалено близко до господарката му.
Ekaterina Blagoeva
Много добре го помня Топси, който ме ухапа. Бях дете, ще е било някъде около 1968 г. Лили Иванова щеше да има концерт в нашия град. И аз реших, че ще си искам автограф. Причаках автобуса с който дойдоха и се намъкнах вътре да си искам автограф. А тя държеше Топси в ръце и както посегнах със снимката, така Топси ме ръфна по ръката. Не ме нарани, само се уплаших. Но Лили ми даде автограф и още го пазя.
Доста читатели не приемат определението „тъпо“
Олга Тенева смята, че има и хора, които не се поддават на дресура, но не защото са тъпи…
Красимира Механджийска пък е уверена, че „Може и да не е било тъпо кучето !Просто му е липсвало грижа и любов!“
Може да е така. Топси намира грижа и любов при Лили Иванова. Ходи на турнета – чак в Куба. Там обаче не го пускат в най-луксозния хотел на Хавана. Налага се певецът Герджиков, който пътува с Лили, да излъже, че кучето е част от програмата.
Вечерта Топси излиза на сцената и обира овациите.
Топси е винаги чист, парфюмиран, даже го хранят с вносна кучешка храна в консерва. Тогава такива работи нямаше по нашите магазини, но от вестниците знаехме, че на Запад хората са толкова бедни, че ядат кучешки консерви.
Една история, разказана от Ганчо Паскалев
„По мое време имах познато момче – Митко дебелия. Около 20 годишен. Единствената работа, която успя да си намери, беше като пиколо в хотел Марица. Отсреща, в Панаира, Лили Иванова имала концерт. На Митко му поверили кучето Топси. Оставили и консерва с храна. Митко отворил кутията, сторило му се, че апетитна и в изял. Все пак разрешил на кучето да оближе празната кутия. .“
…Други пък си спомнят за любимите си улични кучета, избити пред очите им от отрядите убийци, които ходеха по улиците. А днес е пълно с хора, които тровят животните наред..
Та има и кучета без късмет…Да си спомним и за тях.
А ако минавате по калдъръма на пловдивската улица „Козлодуй“ – да знаете, че зад кооперациите в началото имаше едно дворче и там преди 70 един циркаджия се опитваше да дресира едно бяло пуделче. Съдбата обаче беше решила друго… .
