Сигурно доста колеги – като наблюдават всенародния интерес към шуменската черна пантера , се изкушават да измислят нещо от типа „Видяха черна пантера на Бунарджика“, но поне засега никой още не се е решил. Иначе историята на журналистиката е пълна с подобни изкушения.
Това, което ще разкажа обаче, е истина.
Преди 20, а може би и малко повече години, получих поръчка за рекламен клип. Гръцки производител на боя за коса, установил се в Пловдив заради някаква българка, ако не се лъжа, си плати авансово добра цена за видеоклип, постави само едно условие – в клипа да има черна пантера. Паралелно – жени, развяващи боядисани коси, и пантера.
Взех парите, без да се замисля и тръгнахме да търсим черна пантера. Тогава не беше като сега – бръкнеш в Интернет и откраднеш нещо.
Питахме тук, питахме там – никой не знае в България да има жива пантера.
Чухме, че в софийската Зоологическа градина имало една единствена черна пантера. Заминахме за София и я снимахме. Животното лежеше омърлушено и не мърдаше. Изобщо не се вписваше в идеята на клипа – да прилича на развяваща черни коси красавица.
Оказа се, че пантерата е пловдивска. Неин собственик е пловдивчанин. Живял в Канада и там я купил и отглеждал известно време – на двора. Показа ни кадри как пантерата скача по снега и се катери по едно дърво. Върнал се в Пловдив, но се оказало, че тук – за разлика от Канада, е по-трудно да отглеждаш пантера. И дал животинчето на Зоологическата градина в София. Ходил редовно да го види, но напоследък било болно. Или просто остаряло.
Не след дълго пловдивската черна пантера почина.
Срещнах собственика, който ни разаказа за тъжния край на любимото животно и почти се разплака. Посегна към ревера си и ни посочи там един черен косъм – това му бил споменът…

Евгений Тодоров