Ситуацията е бременна с решение и то скоро. Пеевски е просто „тапа“, въпрос е на налягане за да избие. А налягането расте с всеки изминат ден. Но остава проблем посоката, защото тапата ще излети с голяма скорост и не всички ще са в състояние да осмислят ситуацията, последствията, рисковете, възможностите. Егоизмът на олигархичния елит става все по-очевиден – ето виждате не могат да се разберат как България да „усвои“ /отвратителен глагол/ милиардите на ЕС, отново на златния принцип не е важно аз какво вземам, важното е Вуте да не вземе. Различните част на растящия „елит“, който чака да прави благосъстояние и келепир на държавна и евро софра, не само се множат, но и се борят като поколения, като групи за колективен егоизъм /за сметка на общото/, и най-вече стават все по-алчни. Примерът им в Борисов и Пеевски привлича като черна дупка – защо те да имат милиарди, а ние да нямаме и ….. битката става все по-жестока. За това съм оптимист – прекалено много станаха и тъй като не могат да се разберат, ще се самоунищожат, канибализират. Но този процес може да стане или с наше участие /за да се намалят щетите за държава и общество/ или стихийно, на базата на случайността и моментното съотношение на сили.
Има нужда от протести – масови и организирани, именно за да не произведат нови ИТН, нови Възраждане, Величия или производни – тоест да откраднат силата на отрицанието на безпътицата.
Намирам за стратегическа грешка, че прореформистките партии са самоотстраниха от участие и съ/организиране на протести. На за това следващия път. Цяла наука е организацията на протести – и някои я могат.