СРЕЩУ ЦЪРКВАТА СВЕТА ПЕТКА И ГРАДИНКАТА
В предишният спомен за тази бръснарница описах това, което получаваха клиентите като бръснарска услуга и място за установяване на контакти на хората от квартала обикновено мъже ергени и възрастни и жени.
Търговското наименование на салона е „БРЪСНАРО ФРИЗИОРСКИ САЛОН ОРФЕЙ. Всеки, който беше постоянен клиент, се съобразяваше с часа, в който посещаваше бръснарницата.
Ако искаш да чуещ това, което не е за деца, ТРЯБВАШЕ ДА СЕ ПОДСТРИГВАШ В ГРАФИКА НА ЕРГЕНИТЕ ИЛИ ПО ВЪЗРАСТНИТЕ И ТОГАВА ПРЕДСТАВЛЕНИЯТА И ЛАКЪРДИИТЕ НЯМАХА КРАЙ. ДАЖЕ И ТЕЗИ, КОИТО БЯХА ВЕЧЕ ОБСЛУЖЕНИ, СЯДАХА НА СТОЛОВЕТЕ ОКОЛО МАСИЧКАТА СЪС СПИСАНИЯ И ПРЕСА .
Аз използвах трика като отивах с моя братовчед Николай Славов Беше по-голям от мен четири години и имаше вроден талант да предразположи МИТКО -МАРКИЗА да коментира по свободно и ставах свидетел на част от случките, а други съм слушал от братовчеда, който живееше на ул. Душо хаджи Деков 9. ГОЛЯМ ЛОКОМОТИВЕЦ И ЦЕНТРАЛНА ФИГУРА НА ЛАИКУЧКАТА ДО РЕПА НА ГРАДСКАТА ГРАДИНА /а след това до Деметра/ С ИМЕТО“ДОКТОРА. БЕШЕ ДОЦЕНТ -ДОКТОР НА НАУКИТЕ И КОГАТО СЕ ВОДЕХА СПОРОВЕ СТИГАЩИ ДО ОБИДИ И ЗАКАЧКИ, ТОЙ УСПОЯВАШЕ СТРАСТИТЕ .
Споровете между феновете бяха на /професионално /ниво и когато някои самодеец се наместваше, ставаше голям майтап и той бързо се оттегляше от центъра на спора. Там също имаше „ВОЖДОВЕ“ които съставяха дори съставите преди предстоящ футболен отбор. Също и разбор на изиграна среща кои са допуснатите грешки , кои играч не спазва режима и този разбор беше по обективен от представеният в пресата . Най интересен беше коментара на среща проведена извън Пловдив Коментираше се ролята на съдията който обикновено е ощетил любимия отбор. Коментираше се също и новите трансвери в отборите и надеждите който очаквахме -обикновено моят братовчед Николай Славов. Доктора беше източник на тези новини освен това неговият брат инж. Георги Славов беше приятели със з.м.с. ХРИСТО БОНЕВ които бе прецакан от Софийската Мафия и само за няколко мача които не му достигащи в Националният отбор не можа да се запише в историята на българския футбол като футболист със сто мача в националния отбор на БЪЛГАРИЯ. Освен това с един и същ номер 8.
Имам този тъй да се каже мъжко уважение към ХРИСТО –защото освен потомствен ЛОКОМОТИВЕЦ съм и „БОНЕВИСТ „Ако ХРИТО не беше в Гърция на работа и зает в почивните дни, когато обикновено ставаха футболните срещи и сватби з.м.с. Христо Бонев щеше да бъде кум на моя братовчед Георги Славов. Той беше се навил да направи сватбата си в работен ден но тогава щяха да липсват гостите . Разправям този случаи защото аз на тази сватба щях да бъда Шафер а Христо Кум а тогава се замислих колко приятели са били треньорът на Ботев Стефан Паунов, на когото моят баща Стефан Григоров е бил шафер. Стефан Паунов – които откри големия футболист на България Георги Аспарухов -Гунди, тогава войник в Ботев Пловдив и неизвестен на никого .
Разправям това, за да отбележа че освен добрите качества на футболистите се обсъждаха и някои комични изяви на футболисти, които вместо да вкарат чисто голово положение, пропускаха и както казваше един коментатор за Райко Митич известен футболист на Югославия /пуцаи Райко еб.м ти майко седем санта греда мериш, а седем метра врата не мериш, гол няма радиослушалци..
Правя тава отклонение от темата, за което моля да ми простите, защото местата където се срещаха пловдивчани бяха бръснарите. Лайкучката и кварталните кръчми също със своите герои, но за кръчмите ще ви разправя някога, ако има интерес.
Но да се върнем на темата „Бръснаро Фризьорски салон „ОРФЕЙ“на Бръснарев Манчо срещу черквата Света Света Петка
Този салон се посещаваше от мъже и от жени . Да, наистина и жени посещаваха салона, но само при Манчо, които правеше дамски прически на булките и жените от махалата – подстригване , студено и горещо накъдряне и ондулация .
При накъдрянето избираха ролките, те бяха малки средни и големи, навиваше косата на ролките, така жените прекарваха по няколко часа под един загрят похлупак с ток обхващаш навитите на ролки коса и тогава МАРКИЗА научаваше за изневерите на мъжете и някои по тайни неща за жените от квартала и бяха готови и разкрасени за почти една седмица завиваха се кърпа и и си прибираха в къщи стига да не се намокрят от дъждове.
Доверието, което жените имаха към Манчо, стигаше до там, че залагаха и на авторитета си, когато го препоръчваха. Ще ви разкажа и един случай от нашето семейство .
През 1953 година, когато се омъжи моята леля Величка, родена 1933 год за калеко Борис – -софиянец, майка му баба Лида се реши да се приведе в модерен вид и да остриже плитките си и захвърли забрадката . Нали се жени единственият й син, който е отгледала, без да види баща си..Та баба Лида отива при Манчо сваля забрадката и се разделя с двете си плитки дълги почти 40 сантиметра .
Сяда на стола, отрязват плитките, навиват и косата на ролки и след тези процедури непознати за нея се прибира в нашата къща ул .Андрей Юруков №4 гр. Пловдив. Ако не бях запомнил дрехите и преди тази намеса на Манчо Бръснарев, нямаше да повярвам, че това е баба Лида. В този вид е запечатана и на снимката при подписването на сватбата на калеко Борьо и леля Величка. Понякога една прическа на жена издава и нейното душевно състояние .
Но стига съм приказвал за Манчо Бръснарев и нека разкажа и за неговия син Митко Бръснарев – Маркиза.
Следва продължение
Без редакторска намеса
Вижте първата част от спомените за бай Манчо
https://3nai.blog.bg/regionalni/2024/02/04/brysnarnicata-sreshtu-gradinkata-sreshtu-cherkvata-sveta-pet.1897500
Също и спомените на арх.ОЛЕГ КАРАЗПРЯНОВ https://3nai.blog.bg/regionalni/2024/01/06/brysnarnicata-na-bai-mancho-na-ponedelnik-pazara-ot-arh-oleg.1894094