По Пловдивската телевизия тези дни се заговори за някогашния РЕП в началото на Цар Симеоновата градина, срещу пощата.
Аз си припомних за един РЕП на Понеделник пазара. Спомените ми са много стари повече от 70г. Бях дете, но всичко си спомням и до днес.
На този РЕП хората от махалата му викаха „будката”, така всеки го знаеше и дори беше нещо като ориентир. Намираше се от източната страна на къщата на братя Стойкови на ул. Съединена България №11. Там в началото, където започва и днес ул.”Зора”.
Павилионът беше с размери около 2,5/2,5метра, направен изцяло от дърво. Отвън беше облицован с едни дъсчици, които напомнят на паркетна настилка, но от чам. Боядисваха го със светлозелена блажна боя, която не след дълго започваше да се лющи и пада. Покривът беше покрит с поцинкована ламарина. Отпред павилионът имаше една полица по цялото си протежение, на която нареждаха вестниците и ги притискаха с една пружина да не ги отвее вятърът. Тогава нямаше телевизия, радиоапаратите все още бяха рядкост и всичките новости се научаваха от вестниците. Най-популярен беше вестникът Работническо дело. Имаше и доста други, но по малко се търсеха.Популярен беше и Земеделско знаме.
Много рано сутрин минаваше човек от пощата и поставяше вързопа с вестници на полицата. По-късно идваше продавачът от будката и подреждаше вестниците на полицата. Много хора отивайки на работа си купуваха вестник, за да научат новините.
В будката се продаваха най-различни неща. Дори имаше от дефицитните свещи, защото токът често спираше, а будката ни беше съвсем близо. Имаше различни видове сапун. Различни значи тоалетен два -три вида, сапун за пране, сапун за бръснене във вид на цилиндърче.
По това време хората от различните градове общуваха чрез писма, та за тях бяха нужни пощенски плик ,кариран лист хартия и разбира се пощенска марка. Продавачът държеше марките в една специална папка. Освен за България той знаеше какви марки са необходими за Франция, Германия, Англия. Тези марки бяха доста скъпи, а писмата пътуваха по половин месец. Имаше и марки за въздушна поща, но те бяха още по-скъпи.
За нас децата от махалата ни интересуваше „вътрешното” за батерията. На фенерчето викахме батерия, а на батерията – вътрешно. Вътрешното беше много дефицитна стока. Имаше някакъв завод в София и по-късно в Никопол.
Най-дефицитни бяха кръглите вътрешни по волт и половина. Кръглите бяха големи, средни и малки. Да имаш прожектор с големи кръгли батерии беше голяма гордост.
В будката имаше игли за шев, куки за дантела. Предлагаха се и шевни конци различни цветове. Имаше и ножчета за бръснене, съветски, марка Нева. Още една марка имаше пак съветски, но не я помня.
Баща ми започваше да се бръсне с ножче Нева, избръсваше едната буза и ножчето се изтъпяваше. Пращаше ме до будката за ново ножче. Доста по-късно внесоха ножчета Жилет и WILKINSON, с които можеше да се бръснеш повече от седмица.
Не може да се пропуснат различните марки цигари. Пакет Арда, Родопи, евтините Мелник,още по-евтините Ударник. Събирахме предната част на цигарените кутии, викахме им калиманди. Имаше и кибрит. От кибритените клечки изтъргвахме фосфора, увивахме го в станиол и удряхме с два камъка, за да гръмне. По едно време се появи кибрит Буря ветроупорен. Имаше и фитил плосък от памук за газена лампа.
Най-много се купуваха джамините. Имаше ги в различни цветове. Имаше едни сирийки им викахме, шарени отвътре. Джамината трябваше да има идеална сферична форма, за да е точна. За да не се плъзга в ръката, когато я изстрелваш, я търкахме в камък, за да стане грапава.
Вътре в будката всичко беше подредено на рафтове по стените. Продавачът трябваше само да посегне и да вземе каквото му трябва.
Понякога имаше и вафли от най обикновените. По време на игра на улицата някое от децата си купуваше и след него всички останали отиваха и си купуваха по една вафла. Вафлата струваше 5 стотинки едната. Имаше и бонбони лукчета, продаваха ги на бройка по две стотинки. С едно приятелче си купихме едно лукче, нямахме повече стотинки. Решихме да го разделим като го счупим с камък. Ударихме го с един камък, явно било е силно, че то стана на дребни парченца ,които се омесиха с пръстта.
Същата будка имаше и на ул.Лиляна Димитрова, в градинката срещу църквата св.Петка, близо до бръснарницата на бай Манчо.
Още на много места в Пловдив имаше такива будки.
арх.Олег Каразапрянов
[email protected]
26.10.2024г.
БУДКАТА НА ПОНЕДЕЛНИК ПАЗАРА ЕДНО ВРЕМЕ – СПОМЕНИ ОТ АРХ.ОЛЕГ КАРАЗАПРЯНОВ
- Post author:Евгени Тодоров
- Post published:22/11/2024
- Post category:Последни Новини
- Post comments:0 Comments