Гледам и слушам умотворенията на актуални герои от масмедиите, които се борят за вотове, как ще работят за щастието и просперитета на българските деца и си спомних за Асамблеята „Знаме на мира“. Когато си правех макета за дипломната работа, с връзки получих достъп до скулптурното ателие на катедра „Изобразителни изкуства“- ВИАС, където Валентин Старчев вече започваше да изпълнява големи държавни поръчки. В оня момент станах свидетел на раждането на монумента „Знаме на мира“, с камбаните. Докато си режех макетчето, слушах идеите за тази монументална композиция и гледах как добива образ и подобие. В заданието имаше два основни лайтмотива – „Храм“,като се цитираше основно Рьорих и „Тракийско светилище“ – по професор Александър Фол. Аз завърших своя макет преди „Знаме на мира“ и го видях по-късно на живо в „Младост“. Лично на мен ми хареса и открих повеи и от двата лайтмотива. Колегите, участвали в реализацията им, споделиха,че този строеж по скорост на изпълнението е на второ място след „Мавзолея“.
Скулптурите, които го създадоха, направиха кариера. Вальо Старчев получи най-големите поръчки за 1300 години България. На Мишо Бенчев му позволиха да си направи производствена дизайнерска база преди 1990-та година. С него ми се случи да работим по Финалния комплекс на Гребния канал. Успешно и авангардно. Интересен момент беше, когато ми представи „своя директор“ и аз се зачудих как този човек има началник, но се оказа обратното, още при социализма. Между другото, името на директора беше Соломон Анджел?!!
През годините не съм бил свидетел на унищожителни коментари за „Камбаните“, за разлика от други монументи от същото време, като този пред НДК или „Чинията“ на Бузлуджа. Дали е заради децата или Рьорих и Александър Фол? Не знам!