Първа част

Едва ли още има някой, който да има спомени за тази къща и нейния собственик. Изминаха повече от 65 години. Много от съседите отдавна напуснаха този свят. Възможно е спомени да има моят приятел арх. Петър Дикиджиев.
Къщата се намираше на ул.”Патриарх Евтимий” №42. Събориха я преди около 65г. Бях на почивка с родителите си. Когато се върнах, къщата я нямаше. Нямаше ги къщите на Митко и магаренцето Радка, къщата на Бакърджията. Всичко беше разчистено, завинаги унищожено, премахнато от лицето на махалата. Постепенно Понеделник пазара си отиваше завинаги. Беше ми тъжно.
На тяхно място беше издигната една безлична тухлена варосана ограда с която като чели някой искаше да изличи столетната история на тези къщи. Поколенията няма нищо да знаят какво е имало там преди много години.
В много градове из Европа има къщи строени преди 100, 200, 500г., които си стоят на местата и в тях живеят вече няколко поколения.
Преди години бях на гости при мои приятели в Германия. Живееха във видимо стара къща на три етажа и един мансарден. Бяхме седнали в гостната на масата на чаша бира и си говорехме за какво ли не. На стената беше окачена рисунка на къщата. Маслени бои. Вгледах се в картината. Долу в ъгъла художникът си беше написал името, а годината беше 1710-а. Повече от 300 г. фасадата на тази къща не беше променяна. А и едва ли ще се наложи да се промени заради „саниране”, защото зидовете на къщата бяха с дебелина над 60см.
Не се учудвах, че в къщата имаше всякакви съвременни инсталации – водопровод, канализация, интернет, телевизия, беше газоснабдена. Къщата е все още там! Едва ли някой ще поиска да я събори и да построи на нейно място десететажна нова жилищна сграда.
Понеделник пазара постепенно променяше своя облик. Едва ли този облик ставаше по-добър.
Като архитектура къщата на господин Ангелов не беше нещо особено, но имаше много дълга и интересна история.Историята на къщата я знам от нейния собственик, който с охота ми разказваше за нея. Бях много любопитен и исках да знам и най-малката подробност за тази къща.
Господин Ангелов сядаше пред къщата на едно сгъваемо столче, вадеше кехлибарената броеница от джоба. През цялото време я държеше в ръце, а погледът му се рееше нанякъде.Какво ли си е мислил?
Аз бях 5-6 годишен,а господин Ангелов беше над 60 г. Виждаше ми се много възрастен. Беше много благ, спокоен човек, сладкодумен. С неговия внук Румен Робев бяхме съученици и добри приятели .Всеки ден бяхме заедно .Заедно играехме, учихме.Жената на господин Ангелов беше много образована, на младини е била учителка. Още си спомням някои нейни напътствия.
Господин Ангелов имаше една дъщеря.Тя не работеше, грижеше се за къщата и семейството. Не си спомням нейното малко име. Понякога тя ни водеше на разходка по тепетата или край Марица. Винаги носеше със себе си един стар немски фотоапарат. Носеше и статив за него. Когато правеше снимки, винаги ползваше статива.
През онези години малко хора имаха фотоапарат и статив. С Румен заставахме пред обектива и майка му ни снимаше.
Често на разходка ни водеха бабата на Румен и моята баба. Винаги носеха някаква закуска, та след като се налудувахме, похапвахме с удоволствие. Двете жени помежду си говореха на „Вие”, обръщението беше „госпожа Ангелова” и „госпожа Попова”. Никога не се прекъсваха при разговорите, изслушваха се внимателно.
Бащата на Румен беше счетоводител, много образован. Казваше се Генади Робев.
На младини господин Ангелов е бил търговец. Не знам с какво е търгувал по онова време, но е поддържал търговски връзки предимно с Цариград, Одрин, Атина.Знаеше турски и гръцки език. Бил е заможен човек и често е пътувал по търговски дела. В ръцете си винаги носеше броеница от кехлибар.
Къщата е строена преди повече от 300 г.,а може би и много преди това. Беше двуетажна. Вторият етаж беше разположен на част от първия етаж. Носещият скелет на къщата беше от дърво. Стените бяха доста дебели, иззидани от кирпич. Таваните бяха облицовани с дъски. Покривът беше покрит със стари турски керемиди. Между двата етажа имаше дървена еднораменна широка стълба, която поскърцваше, когато се качваш по нея. От стълбата се стигаше до голям вестибюл с няколко миндера в него. По диваните имаше най различни парцалени кукли, правени от майката на Румен. Може би бяха 20 или 30 или много повече на брой. Беше ми забавно да ги гледам, бяха красиви. От вестибюла се влизаше в кухнята, в стаята на родителите на Румен и стаята на дядото и бабата на Румен.
Къщата някога е била доста по-голяма, стигала да средата на ул.”Патрарх Евтимий”. При разширението на улицата са съборили голяма част от нейния първи етаж и тя от 300 кв.м. става около 80-100 кв.м..
Тук някога е живял турски бей и в къщата е имало харем. На втория етаж е бил харемът, а слугите са живеели на първия…

арх.Олег Каразапрянов
[email protected]
10.02.2025г.