ДАЛИ ВСИЧКО НОВО НЕ Е ДОБРЕ ЗАБРАВЕНО СТАРО?

Росен Желязков изглеждаше в един момент най-нормалният български премиер, който сме имали от десетилетия. Той каза нещо, което рядко се казва от толкова висока трибуна – че не е работа на държавата да се меси на пазара. И то на фона на надигащата се поредна вълна от популизъм.
В крайна сметка Желязков разбра, че се налага и той да се включи – или го посъветваха да направи това, и в крайна сметка Министерският съвет се събра екстрено в почивния ден – все едно, че ни беше нападнала неприятелска държава.
Ако се анализира внимателно коментара на Желязков след заседанието, ще стигнем до извода, че в душата на премиера са се борили здравият разум и необходимостта да се угоди на онази част от електората, която смята, че държавата трябва да се меси във всичко.
Премиерът пощади „спекулантите“, но не и „прекупвачите“. Между другото посочи и някои вредни за производителите търговски практики, прилагани от веригите, но това е друга тема.
Срещу „прекупвачите“ се е борил кой ли не – и Борисов, и Костов, и Виденов…Че и Тодор Живков искаше да ги унищожи, макар по негово време те да бяха част от социалистическата икономика. Ама кой ли ги знае и помни тези прецеденти, които в крайна сметка се провалиха.
Благодарение на т.н. ВЕРИГИ, имаме сектор от икономиката, който като цяло не е зависим от българския мутренски модел. Много от похватите им са спорни и даже вредни за производителите, но в крайна сметка успяват да задържат приемливи цени. И то на фона на покачващите им се разходи – за ток, вода, такса смет, заплати.
Защо никой не припомня как се провалиха всички популистки инциатива от последните години – пределни надценки на трите вида хляб, информационните табла, поддържането на специални цени на определен кръг стоки за по-бедни, диференцираното ДДС и т.н.
Ако някой намери свидетел на борбата срещу спекулата от 1996-а и 1997-а, ще открие още забравени и провалени инициативи – пенсионерски патрули, които да следят цените, открит телефон за докладване на спекуланти и пределни надценки от 14 процента…Да, това, което сега открива и предлага Мая Манолова, вече сме го преживели и забравили…
Никой не може да оспори, че във веригите е по-евтино, отколкото в обектите на българския дребен бизнес. По ред причини. Защо тогава бойкотираме точно тези храмове на бедния българин?
Смущаващо е безкритичното приемане на чисти лъжи от типа „в чужбина е два-три пъти по-евтино“. Или „надценките стигат до 500 процента“.
Един журналист беше определил случващото се като „хибридна атака“. Дали не е така? В крайна сметка веригите са част от „колективния Запад“.
Не знам защо, но инициаторите на бойкота ми приличат на защитниците на паметника на Съветската армия. Не са ли едни и същи?
Лошото е, че в безразборните атаки срещу „спекулантите“ попадат и български магазини. Оказа се, че онзи магазин, който продавал доматите по 5 лева, бил български. И т.н.
Но да се върнем към въпроса как можем да прескочим прекупвачите.
Още другарят Живков ни завеща през 1883-а година /пазя документите/, че стоките трябва да отиват директно в магазините. И така ще поевтинеят със 7 процента – прескачайки излишния прекупвач, в онези години това беше „Търговия на едро“.
Нищо не стана, разбира се.
Но да пофантазираме как днес можем да претворим на практика тези идеи, които се оказват невероятно жизнени.
Три български магазинчета – на бай Пешо, на кака Гинка и Минимаркета под блок 101 решават да елиминират прекупвачите не само на доматите, но и на бананите. Наемат товарна гемия и отплават за Еквадор – да купуват направо от производителя.
В Кафуланд пък се замислят защо повечето кафета са италиански, след като там кафе не расте. Наемат кораб и тръгват за Кения, примерно. С тях пътува и Стоичков, който прескача за едно сафари – докато се товари кораба… Това мжду другото.
Туристическата фирма „Бей Травел“ пък организира пенсионери за пазаруване във Виена, където всичко е на половин цена…
Подобни шегички измислях и преди 10 години, и преди 20… Май още са актуални…