Сетих се, че още нямаме история със софиянци.
Дълги години събирах такива истории – как се срещат двете световни цивилизации – пловдивската и софийската. Като Настрадин ходжа и Хитър Петър. И познайте кой побеждава.
Постепенно се убедих, че в повечето случаи става дума за провинциален комплекс, който съществувава на много места по света. Това е комплексът на втория град, на обеднелия благородник, на Андрешко, ако щете.
Но да погледнем на този сблъсък откъм забавната страна.
Никога няма да забравя една история, която ми разказа един приятел преди поне 40 години.
Съдбата срещнала този приятел – тогава, когато бил наперено пловдивско ергенче, с една софиянка. Софиянката била от категорията, която днес се нарича „бизнес дами“ – едно време нямаше такова определение.
Дамата идвала .под тепетата по време на Панаира, като представител на някакъв изложител, през деня се размотавала из палатите, а вечер трябвало да скучае. Съдбата обаче я срещнала с младото пловдивчанче. Момчето било бедно, но симпатично. Водила го вечер на ресторант, то си поръчвало водка „Столичная“, а на въпроса каква салата да му взема към водката, то отговаряло скромно: „мешана скара“. След това мушвало още една мешана скара с бутилка „Брезовски мискет“.
След което било готово на всичко.
Въпреки известната разлика във възрастта, двамата се сближили, дамата дала да се разбере, че е готова на нещо повече от флирт, но къде да отидат?
Момчето живеело с родителите си, а дамата бил на хотел. В онези времена влизането на външен човек в хотела беше по-трудно от това да преминеш границата през телените мрежи.
Освен пари обаче дамата имала и кола – и то западна. Ако не се лъжа – фолксваген костенурка.
И решили двамката да паркират някъде по натъмно и да се понатискат.
Приятелят се сетил за тъмните алеи в подножието на Джендем тепе.
Намерили подходящо място и таман се поразгорещили, когато се чули викове и песни.
Точно срещу тях от тъмното изплувала тълпа весели млади пловдивчани. Толкова весели, че не се знаело какво ще направят като видят колата… Западна кола със СОФИЙСКИ НОМЕРА.
Нещо като скъпарска яхта акустирала между прогнили рибарски лодки.
Любовниците се снишили с надеждата, че ще ги подминат.
Компанията почти се изнизала, когато един от последните се провикнал:
Гледайте ги тези софиянци – мърсуват на нашето тепе!
Компанията надала боен вик, върнала се и наобиколила колата. Започнали да чукат по стъклата и да се взират вътре – да се уверят, че софиянци наистина вършат неприлични неща, каквито са били първите предположения.
– Мръсници-и-и софийски! – се разнесло по тепето.
Тогава моят приятел се решил на смел ход. Отворил прозорчето и извикал:
Пичове, само другарката е софиянка, а аз съм филибелия!
Само няколко секунди били необходими на пичовете да осъзнаят новата ситуация.
Чувствата се променили на 180 градуса.
И победоносно се развикали:
А така, бе градски! Скъсай й гъза софийски!

Очаквайте продължение…

Евгений Тодоров