В първата си книга Юлия Годумова разказва необикновената история на своя живот
Ако някъде сте прочели, че няма по-добър писател от живота и не сте повярвали, прочетете тази книга, за да се уверите.
„Живот като на кино. Изповедта на Юлия” е разказ на една съвременна жена за това, какво ѝ е поднесла съдбата. Без капка измислица.
Иска се невероятна смелост, за да се разкриеш до дъно. И да поднесеш на непознатия читател своя живот.
До един момент авторката първи по пътя на Пепеляшка. От едно детство без празници – изпълнено с глад, бой и унижения, до живот като в приказка. Като на кино. Но ако приказката завършва щастливо със сватба в двореца, животът на Юлия продължава и след годините с „принца”…
Животът я среща с насилници, мафиоти, агенти на тайни служби, арабски милионери, българки, търсещи по-добър живот в далечни страни… И много добри хора.
Обикаля най-големите игрални зали на света, в живота ѝ се редуват печалби и загуби – като в едно голямо казино, щастливи години и разочарования…
И макар да признава, че от години не е писала нищо друго освен СМС-и , Юлия се решава да напише книгата на своя живот. Може би с желанието да внуши и на други жени, попаднали в трудни ситуации, че не трябва да се предават.
Случайността я среща с Евгений Тодоров, който има повече опит в писането и който решава да ѝ помогне – изкушен от историята на нейния необикновен живот.
„Сигурно не всичко, което преживях, е пример за подражание – казва тя в началото, – Не ме съдете!”
Така се ражда тази необикновена книга…
ПЪТЯТ
Откъс от книгата
Живеех сама, на общежитие, нямах приятели, нямах пари и бях гладна.
Имах някакви стотинки, които щяха да ми стигнат за автобуса от Мадан до квартал „Бориева“, където работеше майка ми.
Тя щеше да ме нахрани. Отидох, нахраних се, но нямах пари за връщане. Започнах да чупя пръсти, майка ми се сети да ме попита как ще се върна и ми даде два лева.
Следващата седмица пак закъсах, пак отидох да ме нахрани майка. И пак взех два лева.
Третия път – същото. Но когато майка ме попита пак имам ли пари, гордо отговорих, че имам. А нямах една стотинка.
И тръгнах пеша. Девет километра.
Девет километра премислях живота си…
Баща ми беше алкохолик и редовно намираше повод да ни пребива от бой по азбучен ред – мен, брат ми и майка ми!
Омъжих се на 16 години, за да избягам от насилието, но се оказа, че мъжът ми бие още по-лошо.
Имах дъщеря, която не ми даваха да видя. Гонеха ме с камъни.
Бях мислила да скоча от моста в Мадан, но се страхувах, че само ще осакатея и майка ми ще трябва да се грижи за мен след това… И се разплаках.
Беше прекрасен слънчев летен ден, пороят от сълзи не засъхваше под ярките слънчеви лъчи, а някъде от дълбините на мрачната ми душа изплуваха нови и нови епизоди от нещастния ми живот!
А бях само на 20 години!
Изведнъж някаква сила ме накара да се усмихна – през сълзи.
Поех си въздух, избърсах сълзите горчиви, погледнах слънцето и се заклех да се справя с тоя скапан живот сама! Иначе какъв е смисълът да живея?
Така реших и така заживях – до ден днешен. Тази книга е поглед назад във времето с добри и лоши спомени, безброй решения – ту верни, ту прибързани! Моята равносметка, моята изповед и моите съвети.
Голата истина – черно на бяло!
Когато съм разказвала на някои хора какво съм преживяла, те са възкликвали: „Ти си живяла като на кино“.
Да, преживях много неща, преминах през какво ли не като по филмите – драми, комедии, трагедии… Бях и роза, и трън в очите. Наивно вярвах, безумно страдах. Летях високо, падах болезнено. На моменти пък животът ми бе като турски сериал – преживявах някакви драми, които после се оказваше, че не си е струвало да им обръщам внимание, защото нещата се нареждаха.
Но никога не съм се съжалявала – сама си избрах този живот.
От дистанцията на времето си спомням с любов за хората, с които ме срещна съдбата. Е, не всички ме обичаха. Но простих на всички и ги моля за прошка – нали безгрешни хора няма?
Ето какви бяха моите решения, моят избор на хора, места и обстоятелства, от които получих много ценни уроци, изградили човека, който съм…
Наближавам 50-ата си годишнина. Време е за равносметка.
А може би ми предстоят по-вълнуващи неща?
Кой знае!
Юлия
