Източник: ПОТВ 15:28 / 17.02.2025
©
Живял съм от 1946 год. в този квартал .Имам още съученици и приятели от онова време , даже и по -големи с 4-14 години от мен. Спомените на арх. О. Каразапрянов ме накараха да допълня неговите спомени с разказите за хората и сградите който се обитаваха от нашите родители и дядовци /прадядовци / .
Но това едва ли ще заинтересува някого от младите зрители на Р.О.Т.В.
Защо няма зрители които да споделят спомени за онези времена.– повечето от младите не знаят за тези места, където са родени и мисля, че сме длъжни да разказваме, за времената от нашето детство и до 2025 год. Макар и пришълци в Пловдив, защо не научите поне нещо за неговото минало /хора ,занаяти , къщи които сега не съществуват , училища , учители , детски градини , местата където спортувахме , местата където се бихме с други махали, местата където си купувахме закуски: мекици ,,соленки , гевреци и др., Местата, на които играехме като малки момчета и момичета заедно. За желанието, с което ходехме на училище . Всеки има да каже по нещо, което е характерно за неговата Махала.
Роден съм в Пловдив. Живял съм на ул. Андрей Юруков №4. Познавах хората , дворовете , къщите , занаятите, професиите, възрастта на почти всички от Тепалата , Новата Махала , Аджисан /Хаджи Асан/ махала /трябва да знаете че това е историческа личност в управлението на Османската империя. Католишката махала.
ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА ЗА СВЕТА ПЕТКА СТАРА
И СТО ГОДИНИ ОТ КОНЧИНАТА НА СПОДВИЖНИКА НА ЛЕВСКИ ОТ ПЛОВДИВ
Когато говорим само за православието в Новата Махала и Тепалата, трябва да отбележим, че още при завладяването на Пловдив през 1371год., Лала Шахин харесва централното място, където се намирала построеният православен храм в чест на това, че част мощите на св. Петка Еливанска са пренесени във Велико Търново и Пловдив.
Храмът е разрушен и на негово място е построена Джумая Джамия
На православните се разрешава да построят в подножието на Джамбаз Тепе Православна черква на сегашното място на черквата. Построява се черква с размери пет разкрача надпъж и шест разкрача нашир.
През 1819 год жителите на Новата Махала събират средства. Въльо Чалъков дава 5000 гроша, Митрополит Никифор 2000 гроша, Бачковският Манастир 400 гроша. Събират се дарения от Карлово , Клисура, Копривщица , Сопот. Мечтата им е на същото място да се изгради нов православен храм със същото име.
За съжаление от 1866 год, когато се извършва освещаването на храма, в черквата се извършва богослужение на гръцки език – голяма част от населението по това време се гърчеело а така също в Пловдив е имало и много богати гърци. Чак през 1906 год червата е предадена на управление към новопостроената черква Света Петка нова – споменава се и за управление на болница . Това става по настояване на жителите на Новата Махала които изпращат петиции до различни инстанции и накрая спечелват тази борба . При напускане на черквата архивът е изгорен от гръцките свещеници. При ремонта на същата през 2007 год. под архирейския трон е намерена вкопана паметна бележка – така стават известни част от историята на черквата“
В храма има осем икони изографисани от Захари Зограф . Тронът е инкрустиран със седеф и слонова кост. В храма има аязмо което казват, че лекува очни болести. Камбанарията е изградена на място, което е видимо от много голямо разтояние, и е символ на Пловдив и квартала. Има и една мраморна плоча с надпис на гръцки, вградена на една от стените – жалко, че не е преведена на съвременен език и не знаем какво е написано . Останалите изографисвания са дело на иконописци от Одринската школа Най известен е Никола Одрински
Нарочно описвам подробно годините на тази продължителна борби, което се постига и с помощта и на един българин, който трябва да се знае от всеки пловдивчанин. Той участва в Априлското въстание 1876 год., Съединението и Освободителната война 1877-1878год . Лежал е в затвора 1876-1877 год в Пловдив и Стара Загора и е награден с кръст за храброст и френска диадема . През 1879 год отказва поборническа пенсия и добре платена чиновническа работа.
В черквата св Петка, за която става въпрос, е пеел църковни песнопения /псалт / . Притежавал е прекрасен глас и доставял наслада и смирение на жителите на Новата Махала. Тепалата и др. вярващи в Пловдив.
Бил е верен съратник на В. Левски, който е преспивал в неговата къща в Кършиака . Но както винаги се намира и предател „българин“, който донася на турските власти . Бива затворен в конака. Кой мислите се застъпва за него пред турската власт ???
Тава извършва неговата комшийка –туркиня, застъпва се за него и го освобождават от конака .
Сега, когато на 19,02, се споменава за В.Левски, да си спомним и за НИКОЛА КАЦАРА .
ВИЕ БИХТЕ ЛИ ПОСТЪПИЛИ КАТО НЕГО ?
Спомнете си, че до края на живота си работи своя занаят – дърводелец и изхранва семейството си и деветте си деца с труд.
Не го блазни общинската служба и умира в гр. Пловдив през 1925 година. Радвал е християните с ангело гласното си пеене в тази малка черквица Св. Петка на Джамбаз тепе. Живял е в Каршака .
Не е ли този борец за свобода идеалът, който е желаел да постигне Васил Иванов Кунчев – ЛЕВСКИ. Не е ли това ПЛОВДИВСКИЯТ ВАСИЛ ЛЕВСКИ?
ЦЪРКВАТА СВЕТА ПЕТКА СТАРА В СКЛОНА НА ДЖАМБАЗ ТЕПЕ – СПОМЕНИ .
При напускането си през 1906 гръцките свещеница изгарят цялата документация, но при ремонта и 2007 год. са намерени черковни книжа под трона, който е обкован сос седеф и слонова кост. В черквата има Аязмо според вярващите лекува очни болести . Осем от иконите са изографисани от Захари Зограф. В църквата има надпис на мраморна плоча, чието съдържание не е преведено, но сигурно е интересно за Пловдивската История. През 1970 год. черквата е затворена и изоставена . Околността около нея става сборище на наркомани и алкохолици .
В дясно от черквата имаше малка къща от две стаи и приземна изба, имаше и действащ отец Ангел. Клисар беше Запрян, които живееше с децата си. Една от дъщерите се казваше Христина ,другата не съм я познавал. По -голямата е била съученичка на дядо Владо Тодоров . Той си спомня, че това е било, когато е бил в първо отделение . Погребана била с бяла рокля – дете . Починала от пневмония. На погребението присъствали всички деца от класа. Тъжна история. Синът му Кольо беше добър футболист и тренираше в Локото заедно с Георги –Бутников, сина на Соня гледачката от Понеделник Пазара .С тях тренираше и Тошо“ Маймуната“. след това състезател на Черноморец Бургас и треньор. През
©
1965 год като работник в бригадата на Васко /помака / в Завода за дървообработващи машини Кольо работеше на струг. Беше завършил задочно техникум – беше четири години по-голям от мене .
Описвам тази част от Тепалата, защото именно на тези места ставахме мъже в истинския смисъл на думата, а не бройкачи.
Тук проличаваше и кой може и не се страхува от височините и катеренето по скалите без обезопасително въже. Имаше два изпита за смелост . Единият беше нулева категория – да стигнеш до черквата от тунела в дясно край Маразлията до черквата по скалите над дупката на тунела.
Вторият маршрут започваше от скалите зад тази къща, която описах и завършваше на наблюдателницата на най високото място на тепето . Наблюдателница ри леше или картечно гнездо не разбрахме, но имаше четири отвора 10 на 20 сантиметра, от които се виждаше всичко на Изток и Юг . Нещо като панорама на Пловдив/.Альоша още не беше построен /. Денивелацията от черквата до върха беше голяма и трябваше да се движим /катерим/ прилепнали до скалата. Катерихме се групово, защото понякога трябваше да си помагаме /подпираме издърпвани / или просто за кураж. Гледката от това място е прекрасна, но кратка . Правеше ни впечатление че картечното гнездо беше на края двор на къща, дворът беше доста голям и то равен с почва, облагороден . Завиждахме на тези собственици, който всяка ден и нощ имаха възможност да се наслаждават на тази гледка все едно си на самолет.
Пристигайки до картечното гнездо, се чувствахме като победители /все едно сме изкачили Еверест/. Изкачването бе трудно, но слизането бе още по- трудно, защото слизаш на сляпо, не знаеш къде ще стъпиш и без помощ не става. Затова се движехме групово и си имахме доверие един на друг.
Използвахе тунела вдясно от училището Маразлията лятно време за хлад, а зимно за палене на огън и игри. Друг път, когато разбера, че все още има живи набори, ще ви разкажа как с истински боеприпаси се извършваха сплашвания на други желаещи да владеят тези тунели и какво правехме в тях.
И не забравяйте на 19 февруари да си спомните за НИКОЛА Г. КАЦАРОВ 1847-1925год.Пловдивския Васил Левски..
Това, което ще ви запитам, е, че на не повече от осем метра от началото на стълбите, водещи от Тепалата до църквата Св. Петка стара,са писоарите.
Въпросите са пет, но от отговорите на тях /подробно/ може да се напише сценарий и да стане многосериен филм.
Давам ви жокер:
1.Кой е бай Гого и Спиро Фурнаджията, къде живееха и кои спорт и клуб поддържаха?.
2,Кой беше продавачът в бакалията до тях след бай Владо? .
З .Кой наследи от тях това производство и къде живееше ?
4.Къде бяха канцелариите на Локото ?
5.Кой кърпеше обувките на футболистите от този отбор и къде живееше?
Р.с. Това което написах по- горе, е една троха от историята на Тепалата и затова ще Ви попитам и ако знаете попълнете историята като разкажете нещо за хората, които работеха на партерните етажи на разтояние не по -голямо от осем метра от стълбите, които започваха от тоалетните и водеха да черквата .
10,022025год-
инж.Григоров
