Преди повече от 65г., когато бях 6-7 годишен, от познати на семейството ми ,живеещи в капиталистическите държави, чувах,че битовите отпадъци от домакинството се изхвърляли в някакъв уред близо до мивката, който смилал отпадъците и смляното изтичало в канализацията. Всичко това ми изглеждаше много странно и необяснимо.
По същото това време моите представи за сметосъбирането – и не само моите, бяха много по-различни от това, което ставаше на запад зад желязната завеса.
Зимата проблемите с изхвърлянето на отпадъците бяха по-малки, защото хората ползваха печки на твърдо гориво и много от отпадъците се изгаряха в печките. Проблемите бяха през горешите летни дни. Семействата просто изсипваха отпадъците от домакинството пред къщите си. Там стояха по няколко дни. Най-напред се вмирисваха отпадъците от зеленчуци и плодове. Започваха да миришат. Завъждаха се мухи. Даже имаше едни зелени мухи. Имаше и едни черни, големи мухи, на които им викахме „конски“. Безпризорните кучета и котки с часове се ровеха, разпилявайки боклуците и търсейки нещо за ядене.
През онези години домакинствата нямаха съдове за отпадъци. Нямаше кашони, нямаше пластмасови кофи, кутии. Боклуците най-често се събираха в тенекия от сирене от онези големите по 20 литра. Правеха им дръжка от тел, пробивайки двата горни противоположни края на тенекията, за да може да я носят. И разбира се, боклуците от тенекията пак се изсипваха пред къщата.
Имаше и по тертиплии хора, които се купуваха скъпи кофи – фабрично произведени, от поцинкована ламарина. Имаше и кофи пак от поцинкована ламарина, но емайлирани. Имаше ги в различни цветове: бели, сиви, сини, зелени. Но те бяха още по-скъпи.
Може би веднъж в седмицата минаваха да съберат отпадъците. Извозването ставаше с дървена каруца теглена от кон или магаре. Най-често с тази дейност се занимаваха нашите мургави съседи от близката махала. Спираха пред всяка къща наред, където има боклук. Ако е изсипан пред къщата, го събираха с лопата, хвърляйки го в каруцата. През това време конят,чакайки пускаше по няколко фашкии на улицата, които за дълго си оставаха там. Никой не се впечатляваше от това. Доста по-късно задължиха каруцарите да слагат платно под задницата на коня, та фашкиите да не падат по улицата.
Запомнил съм,че винаги каруците бяха пълни и препълнени с отпадъци. Много често от спрялата или движеща се каруца изтичаха някакви вонящи черни течности, нещо като катран,който и дъждът не можеше да измие. Оставяха черна мръсна миришеща диря. Не знам къде каруците изхвърляха тези отпадъци.
По-късно се появиха едни съдове с цилиндрична форма. Викахме им казани. Високи около метър с диаметър около 60см. Имаха капак, на който в средата имаше една изпъкнала част. С помощта на тази изпъкнала част работниците умело превъртаха на ръка казаните, докарвайки ги до сметосъбиращия камион. Спомням си преди години в едно предаване по телевизията как Тома Спространов като малък се е възхищавал на сръчността на работниците, превъртащи казаните. Дори им завиждал тайно.
Тези камиони имаха специално устройство, на което се закачаше казана, повдигаше казана и го изсипваше в закритата каросерия на камиона. От двете страни отзад на камиона имаше място на което работниците стъпваха, държейки се с ръце за едни ръкохватки.
По едно време казаните трябваше да бъдат номерирани. Не знам защо.На всеки казан до дръжките набиваха определен номер.
арх.Олег Каразапрянов
[email protected]
02.01.2025г.
Нагоре