чрез Единъ Завѣтъ
послепис от Таня Бояджиева


На Русия днес трябва да благодарим изключително за това, че тя ни направи като себе си. България е умалено копие на Русия, като малка сестра. Същото социално, обществено и политическо устройство, същите проблеми и същата безпътица. Приликите са убийствени. Тук съм извадила само 13 от най-поразителните прилики, но не претендирам да съм изчерпателна. Да видим:

1. Създаването на истинска, действаща и пълнокръвна мафия, чийто генезис е от ранните 90-те години. Мафията ни е изцяло по руски образец. В Русия по същото време действа мафия с идентичен произход, която се занимава с рекет, изнудване, пребиване на дребни бизнесмени, всяване на страх у населението и показни убийства. Точно както и у нас. Нормалните хора са подложени на терор и масово напускат страната. В Русия на върха на мафията ѝ стоят главите на КГБ, а тук конците дърпат кадри на ДС.

Към днешна дата мафията както в Русия, така и в България, е още по-силна, много по-богата и все така безнаказана.

2. Олигархия. В България се създава точно по руски модел олигархична върхушка, която се състои от тесен кръг много богати хора, които са станали такива благодарение на обществен ресурс и придобиване на държавни активи без пари. И тук, както и в Русия, те са облагодетелствани всекидневно от държавата и абонирани за всички държавни поръчки, до които не може да се докосне никой простосмъртен. В България всички олигарси са свързани с ДС, в Русия – с КГБ.

3. Корупция. В България корупцията не просто се случва – тя е начин на живот по същия начин, както е и в Русия. Висши държавни чиновници прибират милиони от корупционни схеми всеки месец, а средният ешалон се задоволява с хиляди всекимесечно – и у нас, и при руснаците. Тук далаверите с евросредства и субсидии са всекидневие, докато руснаците крадат от нашите евросредства (Турски поток е добър пример), освен от собствения си бюджет.

4. Правосъдие. И у нас, и в Русия, отказът от правосъдие е отчайващ. В България няма нито един политик, мафиот или олигарх зад решетките с реална и ефективна присъда. В Русия е същото. И в двете държави правосъдната система е прогнила, дефектна, силно корумпирана и обслужва изцяло мафията. Няма никаква воля нито в обществото, нито в политиците, това положение да се промени.

5. Държавните служители. И в двете държави държавният апарат е безобразно раздут, има тежка бюрокрация, липса на реформи и голяма корупция. И в двете страни държавните чиновници имат повече привилегии и вземат по-високи заплати от работещите в частния сектор. За назначенията връзките играят основна роля, а не качествата на кандидатстващите за тези позиции.

6. Политика и избори. И в двете държави политиката е популистка, без ясна визия и план за бъдещето, а политическата върхушка е силно корумпирана, недосегаема и привилегирована. И в България, и в Русия, посредством законодателството, политическият елит си е осигурил на практика пълна неприкосновеност. Както в българското НС, така и в руската Дума мафията стои на първи ред в парламента и дърпа конците на целият политически и законодателен процес в страната. И в двете държави изборите са опорочени и се печелят с измама, купуване на гласове и зависимости, а народните избраници нехаят за бъдещето на страната и населението ѝ.

7. Население. И в двете държави населението е бедно и далеч от западните европейски стандарти. И в Русия, и в България има голям процент работещи бедни, а пенсионерите бедстват. Хората не живеят, а оцеляват. Стандартът на живот не може да догони дори този в някои от държавите на бившия социалистически блок като Чехия, Полша, Словения, Литва, Латвия, Естония, а вече и Румъния. И в двете държави населението е болно и с ниска продължителност на живота. Хората и в двете държави са апатични, не се интересуват особено от политика, страхуват се от властимащите, не протестират и не се борят за правата си, а опозиционерите са гонени, тормозени, незаконно подслушвани и следени, и преследвани от властта.

Неравенството и в двете страни е голямо, средната класа се формира предимно от чиновническия апарат, а не от дребния бизнес, докато ножицата между бедни и богати се разтваря все повече.

И в България, както и в Русия, младите хора масово напускат страната и се установяват да живеят в западния свят. В резултат на масовата емиграция, неадекватното здравеопазване и високата смъртност, както и ширещата се корупция и липсата на сигурност и в двете държави, прираста на населението е отрицателен. В Русия е – 51, а в България е – 72 (Русия е на 221-о място в света по прираст на населението, а България – на 225).

8. Здравеопазване. И в Русия, и в България, здравеопазването е на отчайващо ниски нива. В двете държави има едва по няколко по-модерни болници, съсредоточени в столицата и още един-два по-големи града, които обслужват предимно по-богатите прослойки от населението, но в провинциалните райони на практика здравеопазване няма. Здравеопазването и в двете държави е с 15-20 години назад от тенденциите в тази област в Западна Европа. Корупцията в тази сфера е огромна и държавният ресурс е системно източван от медицински олигарси, каквито има и в двете държави. Болното население, което често не получава адекватна медицинска помощ, както и високата смъртност, са пряко доказателство за това.

9. Образование. И в двете държави образованието е много подобно – остаряло, нереформирано от десетилетия, хронично недофинансирано, тотално изостанало от тенденциите на съвременният свят. Не се правят инвестиции в наука и иновации. В резултат на липсата на реформи и ясна визия кадрите, които произвежда образователната система, не кореспондират с търсенето на работна ръка на пазара на труда и не отговорят на нуждите на бизнеса. Изискванията за кандидатстване и завършване на висше образование са минимални, което прави на практика висшист всеки втори. И в двете държави има много кадри с висше образование, на които системата не може да предложи работа, защото или няма търсене на хора с такива специалности, или те са повече, отколкото пазара на труда има нужда. Ниските хоризонти в образованието и минималните изисквания към учащите бълват кадри, които не са с добре развити аналитични способности, често са с недобра грамотност и с липса на базови познания. Т.е. и в двете държави кадрите, които създава образователният процес са по-ниско интелигентни, отколкото в другите държави от западния свят и по-трудно намират работа по специалността си в своята държава. И в двете държави това е напълно умишлена и целенасочена политика в продължение на десетилетия от страна на властта.

10. Пропаганда. И в двете държави руската пропаганда се лее безпрепятствено отвсякъде. Тя промива мозъците както на руснаците, така и на българите. Руската пропаганда създава плетеница от откровени лъжи и полуистини, които на пръв поглед звучат подредено и логично, но в същността си са просто абсурдни. Пропагандата обръща действителността, създавайки наративи за лошия запад, който иска да ви ограби и добрия изток, който е последен пристан на надеждата. Пропагандата разделя обществата, създава фалшиви ценности, подменя напълно фактите и изгражда един кух менте национализъм и патриотизъм, който е само на думи и не кореспондира с никакви реални действия от страна на населението да се бори за своята идентичност. И за Русия, и за България това е много характерно.

За пропаганда се отделят сериозни средства – тролските фабрики, които работят в България на полето на социалните мрежи са идентични с руските; създаването на стотици сайтове с еднакво съдържание, които разпространяват навсякъде лъжите на руската пропаганда служат като информационен източник и у нас, и при руснаците, а също и за разделяне на обществените нагласи.

Пропагандата, дезинформацията и фалшивите новини, понякога произнасяни от най-високото място в държавата е характерно както за Русия, така и за България. Те целят да отвратят средностатистическия българин и руснак от Запада, и да признаят единствено господството на Путин. Именно това е причината в българския национализъм и патриотизъм винаги да присъстват и руските знамена.

11. Медии. И в двете държави свободата на словото е добре потискана. Има глобална цензура, водеща често и до автоцензура. Централните медии и в двете държави са изцяло под контрола на властта и мафията, а съвестните журналисти са гонени, оставяни без работа и с образувани съдебни дела срещу тях. Представяната истина по новинарските емисии и публицистични предавания често е изкривена, а фактологията в голяма степен е премълчавана.

Властимащите дават интервюта само в добре контролирана среда и отговарят само на удобни въпроси, които завладените медии задават към тях. И в двете държави има пропагандисти, които властта е сложила на съответните места и които хулят Запада и хвалят Русия.

И в Русия, и в България има медии, които се използват като бухалки и удрят неудобните, замеряйки ги с компромати, които в много случаи са изфабрикувани. Много често информацията, която тези медии използват, за да смачкат неудобните, им е подадена от висши държавни чиновници именно с тази цел. Медиите-бухалки често са финансирани под различна форма от държавата, както и с пари под масата.

12. Църква. И в България, както и в Русия, църквата е изцяло под контрола на службите и мафията във властта. Тя е слаба, безлична и безразлична към основните си задължения. Българската църква, както и Руската, са поставени под опеката на властта и обслужват нейните цели, повтаряйки руските наративи за моралния източен свят. Голяма част от свещенослужителите са ченгета от ДС (у нас) и КГБ (в Русия), които нямат за цел да стоят близо до народа, а да са изцяло в услуга на властта.

Пропагандата от своя страна подпомага църквата, като създава една плитка религиозност у населението, свеждаща се до: татуирани кръстове и образа на Христос на рамото или прасеца; обици, колиета и други аксесоари с грамадни кръстове и други свещени символи на църквата; публикуването всеки ден на хиляди молитви, икони и разпятия в социалните мрежи, които създават фалшива набожност и са далеч от истински моралните ценности, заложени в Библията. Църковният популизъм и в двете държави е равен на политическия.

13. Служби. И у нас, както и в Русия службите са безнадеждно пробити. У нас всички служби, отговарящи за националната ни сигурност, са във владение на руските служби. Всяка стратегически важна информация за България става достояние и на Русия. Руски агенти се разхождат спокойно из нашите служби, а също и в парламента и президентската институция, съобщавайки на Русия всичко, което се случва там, най-вече в неговата секретна част. Нереформирани служби, дълбоко корумпирани, те служат като бухалка срещу опозиционерите и често дори фабрикуват компромати срещу тях. Подборът на кадри, който се основава на принципа да се назначават некомпетентни, но наши и послушни хора, също съществено допринася за положението, в което се намират.

В Русия службите също са прогнили. Там принципа на назначения е същия. Има медийни публикации, които разказват, че в резултат на огромната корупция в техните служби, от тях можеш да си купиш на практика всякаква информация, стига да можеш да си я позволиш, която свободно се продава в Darknet. Сигурно с оглед на това не е чудно, че много пъти се е случвало украинската държава да знае точно къде се намират руските войски и какво се канят да правят, и да го предотвратява. А също, че и запада подаваше такава информация на украинците.

Извод 1: Порочната руска обществена, политическа и социална система е отлично интегрирана у нас. Тя толкова добре се е вписала, че няма никаква надежда да си тръгне оттук, докато не оглозга и последното кокалче на държавата ни. У нас крепостта е превзета отвътре, заради крепкото и непрекъснато сътрудничество между ДС и КГБ в последните 80 години. Русия се е настанила трайно тук корумпирайки, развращавайки и подкопавайки устоите на нашата държава.

Извод 2: Всичко, което нашите копейки ненавиждат и срещу което открито негодуват е в резултат на присъствието на руската държава у нас. Говоря за мафията, за правосъдната система, социалните неравенства, корупцията, здравеопазването, образованието и ниския социален статус – всичко това е привнесено от Русия у нас. По същество имаме парадокс – нашите копейки обвиняват запада за нещо, което Русия е създала тук с цел да опорочи и отслаби държавата ни и да се възползва от това за своя изгода.

Извод 3: Ние не просто се намираме всеки път на грешната страна на историята и винаги имаме грешните политици за тази цел. Ние винаги сме там, където Русия иска да бъдем и това не се е променяло от 150 години насам. Къде искаме да бъдем ние и каква държава искаме да съградим никога не е имало особено значение, ако това е в разрез с имперските интереси на Русия. Мизерията, в която живеем, ни е натрапена от Русия, която където стъпи, навсякъде сее разруха, нищета и безпътица.

Извод 4: В Русия положението е по-зле, отколкото е у нас, но ние ще изчезнем като държава по-бързо от тях, поради очевидно по-малките си размери, а оттам и по-слабите си съпротивителни сили.

П.П. Тук може да видите филма “Второто освобождение”, в случай че някой от вас не го е гледал. Този филм трябва да бъде гледан от всеки българин и днес е подходяща дата да си го припомним.

By kostastefanovмарт 11, 202521 WordsВашият коментар