Голям късмет за Пловдив днес – ще ни увжат и президент, и премиер. Ще има тържествени слова – можем да се досетим за какво ще стане дума в тях.
За лош късмет – няма грешка – Съединението като събитие е неразривно свързано с надписа над вратата на Народното събрание „Съединението прави силата“. Оттук нататък всеки политик, даже треторазредните и особено онези, които са на власт, могат да произнесат кратка реч по темата. В нея задължително ще има нещо от типа: „Ех, ако може българският народ отново да се обедини“.
Иначе на знамето на майор Данаил Николаев, пред което са се клели онези, които реално са направили Съединението, пише „Съдинение или смърт“.
Тази клетва и случилото се през следващите минути си е военен преврат. Нарекли са го „военно пронунциаменто“.
След години майорът, станал генерал, казва ясно: „Аз направих Съединението!“
Пак за лош късмет може би генералът живее най-дълго от участниците в събитията от 6 септември, става царски министър и царски приятел. Затова след 1944 година името му не се споменава често. Приема се версията на Захари Стоянов, че станалото е народна революция – „пловдивската революция“, която е продължение на Априлското въстание.
Тази линия продължава до днес и името на Николаев остава на заден план.
Да си припомним, че 9 септември 1944 година също беше революция, социалистическа, пък после се оказа преврат.
Подобен спор има и за събитията от 10 ноември 1989.
В периода 1944 – 1975 и самото Съединение не беше любимо събитие на властта. Малко преди отбелязването на 90-тата годишнина от събитието то влезе неочаквано в Календара на ЦК на БКП за официалните събития.
Десет години по-късно Съединението вече беше голям празник, уважен с паметник, открит от Тодор Живков.
Съединението бе включено в машината за патриотично възпитание. С едно условие – да не се говори за ролята на Русия като противник на обединението на българския народ. И за Англия, като защитник на българската кауза. И по-малко за Батемберг.
Народът бе и е център на събитието, макар някои да казват, че той е бил използван за фон – за пред великите сили, които е трябвало да бъдат убедени, че делото е напълно народно.
Кръстевич беше показван като враг на народа, туркофил, днес е реабилитиран и в самодейните така популярни въстановки не се подиграват вече с него.
За ролята на Русия вече може да прочете достатъчно – стига някой да иска. По-малко се обсъжда ролята на тогавашната руска пета колона у нас. И в Пловдив.
На кого плаща руското консулство? Кои вестници, останали в историята на българската журналистика, вероятно получават помощ в рубли?. Ами ако Иван Вазов е бил рубладжия?Още не знаем всички имена, подписали т.н. мазхар до султана с искане да прати войска и да ликвира съединена България. Има още неразчетени документи, но турските архиви ги пазят. Така че Съединението не е приключила страница…
