Интересно е, че в тази махала в три съседни къщи – случайно или не, живяха и работиха известни в Пловдив лекари и зъболекари. Частната лекарска и зъболекарска практика през онези години беше разрешена.
Може би преди повече от 70 години известна зъболекарка в махалата беше д-р Големинова. Тя живееше на първия етаж в къщата на арх.Семов, на ул.”Съединена България” №9.
Д-р Големинова имаше стоматологичен кабинет в една от стаите на апартамента, в който живееше.
Като малък – 5-6 годишен, ме заболя зъб. Моите родители познаваха д-р Големинова, както и аз – нали сме съседи. Най лесно и удобно за мен и моите родители беше да се възползвам от нейните стоматологични услуги. При нея отидох сам, чувствах се вече голям. Бях чувал,че посещението при зъболекар не е от най приятните неща, но набрах смелост и отидох.
По онова време стоматологичните машини бяха съвсем различни от днешните. Те се задвижваха от педал долу на пода, който зъболекарят трябваше да натиска постоянно. От педала чрез няколко колелца, посредством тънки въженца, движението се предаваше на борчето, с което зъболекарят обработваше болния зъб.
Седнах на стоматологичния стол, обясних кой зъб ме боли. Д-р Големинова натисна педала, борчето се завъртя и зъболекарката започна да обработва болния ми зъб. След малко почувствах много силна болка.Опитах се да и устоя, но болката ставаше все по силна. Казах,че искам да си тръгна.Тръгнах си, а зъбът беше лекуван от друг зъболекар.
Зъболекарка беше и д-р Стойкова, жената на рентгенолога д-р Иван Стойков, но тя от много време вече не практикуваше професията си.
Известен лекар в Пловдив беше рентгенологът д-р Иван Стойков. Дълги години лекарският му кабинет беше в една от стаите на апартамента, в който живееше и който се намираше на Главната, срещу Нармаг. Отвън на сградата имаше поставена табела. По късно той се премести да живее на Понеделник пазара в собственото си жилище на ул.Съединена България. Тук в една от стаите беше преместен рентгеновият кабинет. Вероятно докторът първоначално е бил замислил тук да му е кабинетът, защото за него имаше направено самостоятелно стълбище още при строителството на къщата. Към това стълбище се влизаше от началото на ул.Зора. Все още медицината не беше се справила с туберколозата. Да се прегледат на рентген идваха много хора отбило и далеч. Идваха с каруци и дори понякога се образуваше опашка пред къщата. Д-р Иван Стойков беше баща на известния пловдивски композитор проф.Николай Стойков.
Дълги години в къщата на учителя Тодор Стойчев на ул.Зора №12 живя д-р Стефан Илчевски. Той е роден на 24 март 1920 г. в с. Славейно, Смолянско като второ дете на Илчо Дичев Илчевски и Дора Стойчева Илчевска. Майката Дора Стойчева е от рода на Стойчо Митрин Струнчевски – карлуковски възрожденец, участник в революционното движение в началото на ХХ в. и кмет на селото в период от 10 години. С учителя Тодор Стойчев ги свързва далечна роднинска връзка.
Не беше много контактен със съседите си. Не си спомням да е общувал с някои от тях.Изглеждаше ми доста странен,затворен,необщителен.Явно съм имал погрешни представи.Много по късно разбрах,че той има заслуги не само към медицината, но и към изкуството. Духовното му развитие е свързано с музиката. Той е организирал и ръководил 16 смесени и дамски хорове. Проявява интерес и към народното творчество. Събира и записва народни песни от Средните Родопи, изследва езиковите особености на родопския говор и прави аранжименти на народни песни. Като студент в Медицинския факултет Стефан Илчевски организира студентски хор, междувременно е диригент на хор в Красна поляна и е хорист в хор “Родна песен”.
Пак на ул.Зора №12 живя д-р Стефан Стойчев, специалист по УНГ- уши,нос гърло, син на учителя Тодор Стойчев. Един много приветлив човек и в същото време един от добрите и известни специалисти в Пловдив. Дълги години работи в пловдивската болница. Всяка сутрин редовно тръгваше на работа с мотоциклета си MZ 125 и се връщаше от работа след 13,00часа. Неговият мотоциклет беше един от първите в махалата.
Много го влечеше техниката и все ми разправяше,че искал да стане инженер.Той ме научи на снимам с фотоапарат. От онези старите, които се зареждаха с филмче с 36 пози. Бях 7-8 годишен, когато за подарък получих фотоапарат „Смяна 4”. Щраках с фотоапарата, но след промиването на филмчето нищо не излизаше.Един ден след като разбра,че не мога да снимам, той надълго и широко ме запозна с тайните на фотографирането и от тогава започнах да правя хубави снимки.
Доста по-късно в къщата на арх.Семов на първия етаж заживя със семейството си проф.д-р Христо Миленков. Жена му Надя една много интелигентна, приветлива жена и нейната майка, рускиня г-жа Полетика, която необяснимо проявяваше големи симпатии към мен. Когато се срещнехме, на улицата винаги имаше какво да си говорим с нея. Беше ми приятно.
Професорът имаше две дъщери – Тамара и Ани. На юношеския велосипед Школьник на Ани се научих да карам колело.
Професорът е един от създателите на пловдивския медицински университет. Преподаваше по патоанатомия в същия университет. Човекът с най-големия трудов стаж в страната: За 65 години през очите, ума и знанията му са минали над 250 000 биопсии. Една много сложна и трудна за студентите специалност. Изпитът при него беше труден.
„Професор Христо Миленков е медицински феномен, не само защото въпреки всички трудности и при лошо законодателство, продължава да работи като патоанатом в малка болница каквато е първомайската, а и защото го прави и след 90-те си години, пише Haskovo.net.”

арх.Олег Каразапрянов
[email protected]


03.01.2025г.