За моя приятел художника Любомир Купенов – един истински пловдивчанин. Спомени от арх.Олег Каразапрянов
С художника Любомир Купенов се познавахме от много години, може би някъде около 1956-1957г. Той беше близък приятел на баща ми. Не знам къде живееше в Пловдив, може би някъде близо до Понеделник пазара, където живеех и аз, но много често се виждахме из махалата с него и майка му .
Не знам от къде беше той, родом, дали беше раждан в Пловдив или не.
Но винаги съм си представял, че истинският пловдивчанин трябва да е като него. Пловдивчани са по-различна направа и затова са по различни от другите. Поне така беше преди години .
С него винаги беше забавно да общуваш. Спомням си за него, когато летувах с родителите си на летовище Бяла черква – недалеч от Пловдив, през онези далечни години 1956-1957г. За истинските пловдивчани летовището Бяла черква беше едно безценно и вълшебно място за летуване през знойните пловдивски лета.
На Бяла черква преживях с Любо едни чудесни дни, които ми останаха един скъп спомен и до днес. Бях малък 6-7 годишен тогава. Беше ми забавно да издялвам от дърво фигури на хора,животни и на какво ли не. Той гледаше моите художествени „произведения” с интерес. Не знам какво си е мислил за тях. Не знам дали те са били повод да станем приятели – въпреки голямата разлика във възрастта ни.
Заедно прекарвахме голяма част от дните си тук. Обикаляхме наблизо и далеч да берем горски ягодки по поляните, каквито тогава имаше много. А боровинки имаше навсякъде, където се обърнеш. Малини имаше цели плантации.
За художниците онези години бяха доста трудни да си осигурят прехраната. Много от тях ставаха учители по рисуване. Или правеха илюстрации на книги. Любо беше направил илюстрации на книгата „Воля“ от писателя Димитър Горчивкин.
Любо заедно със семейството си напусна Пловдив и се засели в София. Дълги години не се бяхме виждали с него, изгубихме всякаква връзка.
Бях ученик в гимназията, когато веднъж в София случайно се срещнахме в един трамвай. Той ме позна. Зарадвахме се и двамата. Определихме си среща, но не знам какво стана и тази среща не се състоя.
Отново изминаха много години, без да се видим.
Завърших архитектура и започнах работа в Пловдивската проектантска като архитект.
През тези години излизаше едно много хубаво списание „Архитектура“, издание на Съюза на архитектите.
Понякога публикувах някои материали в това списание. Тогава да публикуваш някакъв материал в списание не беше много лесно и просто, особено ако е архитектурен чертеж. Чертежът трябваше да отговаря на много изисквания. Днес с помощта на компютъра това е безкрайно лесно и просто, но тогава не беше така.
Във връзка с тези публикации съдбата отново ни срещна с Любо.Той дълги години работеше в редакцията на списанието. Често, когато отивах в София, се отбивах в редакцията да си видим с Любо.
Редакцията тогава беше в Дома на техниката на ул.Раковска на осмия етаж.
арх.Олег Каразапрянов
[email protected]