Бях около 8-10 годишен, когато се случиха първите ми срещи с някои от видните провдивски архитекти и художници.

Първата ми среща с един от тях все още я помня и едва ли някога ще я забравя. Тя беше в ателието на арх.Стефан Тодоров. Ателието му се намираше на първия етаж в неговата къща на ул.Софроний Врачански. Не знам от къде и как баща ми се познаваше с арх.Тодоров. По това време арх.Тодоров беше действащ архитект. Той винаги беше усмихнат, весел и в добро настроение. Беше завършил архитектурния факултет в Милано. Владееше отлично италиански език. По негови проекти са построени много сгради в Пловдив, в които се усеща италианското влияние. Тези сгради са впечатляващи с характерния си облик и човек лесно ги запомня.

Тук за първи път срещнах арх.Боян Чинков – без да знам кой е и какъв е. Един ден бяхме с баща ми в ателието, където буквално нахълта една разгневена жена, крещейки: „Кой ще ми оправи стрехата?“ Арх.Чинков й направи знак да се приближи да него и както държеше молив на един лист нарисува един мъжки атрибут и каза: „Ето този ще ти оправи стрехата“.

Години по късно разбрах кой е този архитект. Арх.Чинков, който до края на живота си не престана да работи. Родопчанин, роден в с.Карлуково. Отиде си от този свят на 80г.през 1979г. Работеше като сътрудник към Пловдивската проектантска организация. С неговия син талантливия Никола Чинков – Коко бяхме приятели. Коко имаше удивителни познания за архитектурата в Пловдив. Отиде си и той, но ни остави една безценна книга „Пловдивски архитектурни хроники“.

Удивително е, че много малко се пише и говори по медиите за архитектурата и за нейното значение. А архитектурата е навсякъде около нас, където и да сме. И при хората и при животните има архитектура. Архитектурата е най-древната професия, най-древното занимание на човека. Човек така е навикнал с архитектурата, че дори не му прави впечатление, тя остава незабелязана в неговото ежедневие. И може би затова от много хора тя се възприема като нещо лесно, просто. Не е проблем човек да си построи сам една къща, както е ставало преди години. Но има къща и къща!

Много близък приятел на арх.Чинков беше художникът Анастас Стайков. Също родом от родопите. За мен той беше чичо Наско. Един едър много одухотворен човек .Често идваше вкъщи. Помня го от малък. Имаше чудесно чувство за хумор, все се шегуваше. С баща ми заедно бяха изкарали ергенските си години. Често с баща ми му ходехме на гости в неговата къща, която се намираше на ул.“Граф Николаев“ в Пловдив. Познавах жена му Ралица, която преподаваше в Пловдивския университет. От дъщеря му Мария имам по бегли спомени. Тя преди много години напусна България и заживя в Австралия.

Първата жена на Стайков, Невена се разболява от туберколоза и много млада си отива. Синът им Петър дълги години беше художник в Смолянския театър. И той млад си отиде.

Анастас Стайков имаше удивителни педагогически качества. От малък обичах да рисувам, за удоволствие. Може би бях 14-15годишен, когато един ден събрах рисунките си и отидох при чичо Наско. Исках да чуя неговото мнение за моите рисунки.Той внимателно ги разгледа. Даде ми доста напътствия. Каза ми няколко думи, които запомних завинаги : „Ето, това не си го довършил, защото си могъл да го довършиш, а това си го оставил недовършено, защото не си днаел как да го завършиш“.

Анастас Стайков преживява един съкрушителен период през живота си.Това се случва през 1958 г., когато го обявяват за формалист в живописта. По поръчение на Партията на окръжната изложба в Пловдив, която се открива на 11 май същата година, той е трябвало да бъде порицан и отхвърлен като творец. И това се случва много успешно. Пишат се злобни и незаслужени критики по поръчка на завистниците му. В продължение на близо 15г. Анастас Стайков спира да твори, изоставя четките и боите.

През този период,когато ходих у тях забелязах, че картините които стояха по стените в жилището, му ги няма, беше ги премахнал. Представях си какво е преживял!

Повод за всичко това беше една картина със заглавие „Мома се с рода прощава“. Конфликтът в картината е, че на нея е изобразена сватба, на която булката е мюсюлманка ,а младоженецът е християнин. Поръчковите критици виждат в това отклонение от партиината линия и повели. Виждат нарушение в социалистическия морал. Тази картина наистина е внушителна не само със своите размери, но и с огромния си на брой персонаж, който е изобразен на нея. Върху картината художникът работи повече от осем години. В картината са изобразени роднини, близки и познати на твореца. На изложбата идват хиляди посетители, които искат да се видят,да се познаят.

Бях вече действащ архитект и проектирах два жилищни блока в Смолян, квартал Трандевица. Споделих това със Стайков, а той ми каза,че не се казва Трандевица, а по родопски е Трандювица, като натърти по „ю“ –то. Поправих името на чертежите.



Арх.Олег Каразапрянов

[email protected]

25.03.2024г.





ДОБАВЯМЕ ОЩЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА ТЕЗИ, КОИТО СА СЕ ЗАПИТАЛИ КАКВА Е СЪДБАТА НА КАРТИНАТА

Интервю с д-р Мария Стайкова – дъщеря на художника Анастас Стайков,

Реставрирана е вече скандалната картина „Родопска сватба“ или „Мома се с рода прощава“. Тя е дело на именития смолянски художник Анастас Стайков, а на платното му е изобразена сватба между християнин и мюсюлманка с общо 80 фигури.

Картината на Стайков е експонирана в художествената галерия в Смолян. Платното се завръща в изложбена зала 60 г. след първото му представяне. „Родопска сватба“ на смолянския художник остава в галерията след двугодишна реставрация.

Това е „втора премиера“ на възкресената за нов живот картина на Анастас Стайков, каза при представянето й Никола Дамянов, бивш директор на Регионалния исторически музей в Смолян. Като съвременник на събитията, свързани с „Родопска сватба“ през 1958 г., Дамянов посочи, че картината е предизвикала диаметрално противоположни оценки от страна на „специалисти“ и от публиката. Архивни данни и запазено протоколно решение показват, че съсипващата критика в тогавашния печат срещу картината е била поръчана.

Заради картината авторът преживял толкова много неприятности през комунизма, че за цели 15 години спрял да рисува.

Рисуваната в продължение на осем години картина „Мома се с рода прощава“ е с размери 4 метра на 2,50 метра. На нея е изобразена сватба между християнин и мюсюлманка, а като всяка творба на Анастас Стайков носи духа на Родопите.

Наричана от ценители „одухотворена етнография“, картината предизвиква изключителен интерес у публиката при представянето й на изложба в Пловдив през 1958 г. Изложбата е била посетена от 35 000 души, а публиката е привлечена именно от творбата на Стайков, уточняват от художествената галерия в Смолян.

Въпреки че картината се харесала на публиката, творбата на Стайков била отхвърлена от тогавашната социалистическа критика. Авторът бил обвинен от Съюза на художниците в натурализъм и бягство от соцреализма. Понижен бил от член на СБХ в кандидат-член. Тогава единствен Владимир Димитров – Майстора се застъпил за родопския творец. Казал в негова защита, че платното е истинска българска картина, истинска българска живопис, но думите му били подминати.

Реставрираното платно вероятно е загубило част от блясъка си поради съхраняване из складове и тавани от предишни притежатели на оспорваната творба, обясниха съвременници на първата изложба.

Стайков отказва да продаде платното в чужбина, тъй като го смятал за национална ценност. Във времето, докато картината е низвергната, се съхранявала на различни места из града. Накрая е намерена в кюнец за печка, свита на руло.

Наследничката на Стайков Мария, която живее в Австралия, я дарява през 2014 г. на Художествената галерия в Смолян. Състоянието й било окаяно от години въргаляне по складове, след като била в експозиция в Пангаловата къща и в Учителския институт. Средствата за реставрацията й са осигурени от фонд „13 века България“ и картината е изложена за първи път на 19 май 2018г в Нощта на музеите в СМОЛЯН
Нагоре