За Съветския лек автомобил ВАЗ 2101 Жигули,който покъсно стана Лада,за някои истории,които днес изглеждат весели ,но не и тогава – спомени от арх.Олег Каразапрянов Първа част
Преди дни по Пловдивската обществена телевизия се заговори за съветските леки автомобили. За тези автомобили имам много впечатления,защото дълги години имах възможност да притежавам някои от тях и можах да натрупам много впечатления. А и много километри изминах с ВАЗ 2101 Жигули.
Много популярна марка автомобил преди повече от 50 г.беше Москвич 408. Имаше и Москвич 412 с по-мощен днигател. Българинът харесваше тези автомобили, защото бяха непретенциозни, лесно се подържаха, а който имаше технически познания можеше да се справи с всякакъв проблем. Необходими му бяха няколко гаечни ключа, клещи, чук, парче тел.
Собствениците им ги товареха като магарета особено по селата. На който му трябваха греди, отиваше в ТКЗС-то, качваше ги в Москвича и ги караше вкъщи.
Хората пренасяха в тях тухли, керемиди, камъни и какво ли не още. А и цената им беше доста приемлива – малко над 4000лв.
1967 г. Фиат 124 печели наградата Автомобил на годината за Европа.
През 1970 г. Фиат е инициатор на построяването на завода АвтоВАЗ в СССР. В завода започва да се произвежда адаптирана за съветските пътни условия версия на Fiat 124, известна като Жигули ВАЗ 2101. В европейските страни думата „жигули“ потребителите свързват с нелицеприятното понятие жиголо – любовник срещу заплащане. Марката „Жигули“ скоро е променена на „LADA“ .
Ако не греша, първоначално цената на Жигули-то беше 5 300лв., после стана 5 500лв и след това се задържа на 6 300лв.
В Мототехника на Ладите им слагаха български радиоапарати, които бяха много лошо качество и загрозяваха интериора на колата.
На арматурното табло имаше специално място, където можеше да се монтира радиото. Беше предвидено за монтаж на унгарски радиоапарати или западногерманските „Блаупункт”. Имаше специално място, където трябваше да се монтира високоговорителяг. Намираше се от страна на пътника, над краката му, горе в дясно.
От Унгария от един автосервиз си купих радио, където ми го монтираха на колата. Радиото можеше да лови и УКВ вълни, но тогава в Бъргария нямаше УКВ предаватели и аз се чудех за какво ми е това УКВ.
Българите отначало имаха много съмнения към този автомобил. Някои казваха,че ламарината му е много тънка, други критикуваха предното окачване, че било слабо. Измина време и Жигулата стана най търсеният автомобил. Някои го наричаха „руснак в италиански шушляк”..Много се търсеха Ладите с цват „сахара”, имаше и такава мода..
На 9 ноември 1980 г.имах възможност да си купя ВАЗ 2101, чисто нов от Мототехника. Получих телеграма, в която се казваше на коя дата мога да си я взема.Тогава работех в Пловдивската проектантска организация. За да изляза от работа сутринта, единствено можеше да ми разреши зам. директора на Проектантска инж.Христина Алексиева. Отивам при нея, показвам телеграмата и казвам, че утре сутрин трябва да съм в Мототехника. Инж.Алексиева ми предлага вместо мен да отиде баща ми или майка ми. Казвам, че те са на работа. Тя ми предлага – ако имам баба или дядо, те да отидат. И този вариант не става. Инж.Алексиева ми предлага да напиша доклад до директора на проектантска арх.Милчо Сапунджиев. Сядам и пиша доклад. Докладът е готов и го давам на секретарката – другарката Кунка Константинова.Тя го прочита, след което го къса на парчета, хвърля ги в кошчето и ми казва: „Отивай ,отивай!”.
…С Ладата за около 5-6 години изминах близо 200 000км. Имах възможност да опозная всичките и хубави и лоши качества.
По магистрала при скорост 140км/ч. Ладата харчеше колкото едно порше 14-литра на 100км.
06.07.2025г.
арх.Олег Каразапрянов
[email protected]