Опитвайки се да докажем, че провеждащата се на територията на Пловдивския панаир изложение АГРА има по-дълбоки корени в историята и Пловдив е бил център на по-стари подобни форуми, стигнахме най-напред до Пловдивското промишено и земеделско изложение от 1892 година. След това нямаше как да прескочим историята със съветския трактор, изложен на Панаира от 1940 година, когато селяни от ямболското село Веселиново го спазаряват без колебание. А след години му издигат паметник..
Историята я припомняме тук
https://www.youtube.com/watch?v=ustIq37V38I
Попаднахме обаче на нещо много малко познато.Ето за какво става дума:
БЪЛГАРО-ГЕРМАНСКА ЗЕМЕДЕЛСКА ИЗЛОЖБА НА МОСТРЕНИЯ ПАНАИР-ПЛОВДИВ 1942 ГОДИНА.
УРЕДНИК: Съвет за насърдчение на германското стопанство-Берлин.
Да припомниме, че същата година Втората световна война е в разгара си. А в Пловдив се прави панаир. Макар и да не се знае дали освен германците е имало други изложители.
Открихме в интернет нещо като каталог и подхъврлихме, че сигурно е интересно човек да разбере какво пише вътре.
Намери се наш верен зрител, който успя да се сдобие с това издание и ни го донесе.
Оказа се, че не е изложбен каталог, а пропаганден труд, който иска да убеди читателя, че германският модел на селско стопанство е най-добър. И че бъдещето на България е свързано именно с този „нов ред“, който Германия се кани да установи след войната. Тоест, след победата.
Описва се как се развива едно германско селско стопанство. За разлика от опасния „болшевишки модел“ на колхозите, който е характерен с раздутата администрация и с мизерните резултати и заплащане.
За да завдладеят германските пазари обаче, българският селянин трябва да се придържа към определени стандарти за качество.Описва се детайлно как трябва да изглежда една българска ягода, ако иска да бъде о с качество А, как с качество Б и как с В.
Описанието прилича удивително на онази европейска стандартизация на краставиците, около която се вдигна толкова шум.
В следвоенния период няма да присъстват задокеанските производители, които „заробват“ Европа.
Положението на континета преди войната е описано почти като колониално.
Описваме всичко това, защото фашистката икономическа пропаганда си прилича на някои опити да ни се обясни днес какво трябва да правим.
Та кой е виновен за ситуацията в „континентална Европа“?
Ами „ЛИБЕРАЛИСТИЧНОТО световно търговско стопанство“.
Та ако сте мислили, че проблемът с „либерастите“ е съвсем нов, лъжете се.
Измислила са го явно в Берлин. А днес някои са го взели наготово…
Та написаното в тази книжка явно не е хванало дикиш, защото само след няколко години поемаме по пътя на болшевишкото селско стопанство и резултатите поне в началото много си приличита на това, което описват германците в Пловдив през 1942 година. Ама кой да ни пита.
