Тези дни по Пловдивската телевизия се заговори за летните кина в Пловдив.

Ето какво си спомням за едно от тях.

Някогашното кино „Хр.Смирненски“ на Сахат тепе

Моето първо посещение в това кино беше, когато като дете ме заведоха да гледам филмите „Тайната на двата океана“ и някакъв филм за Иля Муромец.Годината беше 1958 или 59.

И двата филма бяха цветни, съветски и бяха много вълнуващи за едно дете. Имаше

много зрители. Седалките бяха дървени с написани номера на всяко място.

Първоначалният проект на киното беше направен през 1958г. от архитектите

Владимир Рангелов и Димитър Пацев. Киното се казваше „Хр.Смирненски“. Умело беше използван естествения амфитеатър за разполагане на седалките за около 800 места. Бяха предвидени два броя ложи от двете страни на кинокабината, до които се достигаше по покрити стоманобетонови стъпала.

Около киното беше изградена каменна ограда, която по късно се надзида с ажурни

бетонни елементи, за да не може да се гледат прожекциите отвън.

По-късно гледах и други филми в това кино, което беше винаги пълно с много

посетители.То привличаше пловдивчани и гости на Пловдив и около него винаги беше многолюдно. И така до 1989г., когато киното затвори врати. Двете входни железни решетъчни входни врати, боядисани в зелен цвят бяха затворени с верига и катинар. Киното запустя за повече от 10 години .И районът около него запустя.

Не знам по чия инициатива през 2001г.Община Пловдив реши да даде киното на

концесия на ЕТ „ВАНЕСА“-ИВАНКА КОЕВА и така то трябваше да се възвърне за нов живот. Получи и ново име „Орфей“,такова било името на Сахат Тепе в далечното минало. Аз не знам дали е така.

За възстановяване на киното трябваше да се направят необходимите проектни

разработки, които бяха възложени на арх.Невена Узунова – Балчева и арх.Олег

Каразапрянов.Трябваше да се направят необходимите архитектурни заснемания. При огледите на место, които направихме тогава, се оказа,че киното е в доста лошо състояние – седалките за някогашното кино бяха изпочупени, сцената беше започнала да се руши, пред нея бяха израснали доста големи дървета, а на самата сцена беше израстнало огромно дърва. Всичко беше обрасло в храсти, трева и бурени.

При огледа около киното се оказа,че теренът е започнал силно да ерозира вследствие на дъждовете, което в бъдеще можеше да се окаже сериозна заплаха за киното. Този проблем беше първата ни задача и за да се справим с него поканихме в колектива покойната за жалост ланд.арх.Росица Маргова. Един много добър специалист и лъчезарен човек. Между другото нейният съпруг, също ландшафтен специалист, беше направил много за запазването на растителността на тепетата. И като специалист, и като зам.кмет на тогавашния Четвърти район на Пловдив.

Съгласно нейния проект на терена около киното се засадиха подходящи растения-

храсти и треви, които възпрепятстваха по-нататъшната ерозия може би и до днес.

За част Електро беше поканена инж.Лидия Панекова, конструктор беше

инж.Красимир Дончев, ВК частта беше проектирана от инж.Денка Герчева.

Обзавеждането на кинокабината, озвучаването и акустиката, размерите и

разполагането на екрана се направиха по проект изготвен от специалист-технолог.

За наша радост красивата зидария на ограждащите стени беше запазена .Бяха

запазени непокътнати и мозайките по подовете в коридорите и стълбищата към

ложите. Явно строителите тогава са били много добри, а също и вложените материали са били качествени. Имахме идея за възстановяването на киното, която за наша радост

съвпадна с тази на концесионера и така тя стана обща цел.

Идеята беше така съществуващото кино максимално да се запази, да не се правят

каквито и да било излишни промени и да се запази характерния образ от миналото.

Единствената съществена промяна беше в броя на седящите места. Решихме да ги

намалим, като намалим редовете през един и така местата за сядане станаха

наполовина, около 400, при което се осигури по голям комфорт на зрителите. Монтираха се тапицирани в синьо удобни седалки. Основно се възстановиха настилките на амфитеатъра. Съществуващите ложи запазихме, както и броя на местата в тях.

Красиво иззиданите ограждащи стени трябваше да се почистят и освежат .Сцената,както и мястото на екрана трябваше да се възстановят в първоначалния им вид.

Монтира се нов прожекционен екран, нова,съвременна озвучителна уредба.

Между двата входа имаше помещения определени за каси за продажба на билети и

помещения, които се ползваха като склад за някогашните киноплакати.

Предложихме на концесионера да направим в тях заведение-кафетерия с няколко

маси за сервиране, където посетителите да могат да изчакват. Предложението се прие и се оказа по-късно, че това заведение е станало любимо за много хора .

[email protected]

арх.Олег Каразапрянов
Нагоре