ТВ ФЕСТИВАЛ „НЕПОЗНАТИЯТ ПЛОВДИВ – ОСМИ СЕЗОН“
При един от публичните дебати по Пловдивската телевизия за живота по времето „на бай Тошо“, както стана практика да се казва, се включи Тодор Кръстев и опонира на тези, които описваха само лошите страни на онова време. Имало и добри неща. И е готов да говори по темата.
Обещахме да дадем трибуна. И в петък, 27-и февдруари, това стана в рамките на поредното предаване от рубриката „ТВ фестивал „Непознатият Пловдив“ – осми сезон“. Още повече, че се появи идеята да се направи и филм за живота по онова време.
Тодор Кръстев е уважаван пловдивчанин, юрист, дългогодишен общински съветник, често изявява гражданска позиция в социалните мрежи, наскоро написа и книга.
В началото на предаването и водещият, и гостът, бяха на една позиция, че има нужда от максимално обективна история на периода 1944 – 1989 година, която да отчита и позитивните елементи, и недъзите на системата. Досега дебатът е силно поляризиран и политизиран.
Според Тодор Кръстев разглежданият период трябва да се раздели на няколко подпериода.
Първият – от 1944 до 1955-56 година, когато имаме силно влияние на сталинизма.
Следващ период – до 1881 година, когато се приема нова конституция, появява се нова институция – Държавен съвет, а неговият председател става държавен глава. Докато дотогава такъв е председателят на президиума на Народното събрание. Който обикноввено е член на БЗНС и нямва реална власт.
Няколко безспорно позитивни момента при онова управлнеие.
Никога в българската история не е имало таков обгрижване на хората на културата и изкуството. Имаха възможност за развитие, ползваха почивни бази, получаваха почетни звания и пари към тях, разбира се.
Построи се НДК – огромно завоевание, което според госта, трябваше да продължи да носи името на Людмила Живкова. Тодор Кръстев припомни как е реагирало мексиканското правителство, когато след 1989 година от българска страна се настоява да се смени името „Людмила Живкова“, което носи едно местно училище.
Силна подкрепа от властта получава и спортът. Постиженията на олимпиади са ненадминати до днес. В Пловдив се строи стадион „Девети сепетмври“ и други стадиони, , много игрища, спортни зали
Ставаме шеста космическа сила.
Има грижа към обикновения човек – той ввинаги има на кого да се оплаче -. при някаква несправедливост. И му се обръща внимание.
По телефона зрителите на Пловдивската телевизия имаха възможност да допълват и да опонират.
Архитект Валентин Маринов спомена за изграждането на Грения канала – сложно и огромно за времето си съоръжение. НДК е голямо постижение на арх.Баров, докато днес – ако се вземе за сравнение Зала „Ководрума“, нивото е съвсем друго. „Да не говорим колко пари се откраднаха“ – допълни арх.Маринов. За големи кражби може да се говори и при преустройството на Синдикалня дом.Тодор Кръстев припомни, че днешният Дом на кулурата е строен с парите на синдикални членове едно време и би трябвало в градинката отсреща да има бюст на Стефан Кираджиев.
Стана дума и за ролята на Тодор Живков. Някои го нарекоха „селски хитрец“.
Засегнат бе и пролема с привилегиите.
Различни мнения се чуха за причините за миграцията от селата, в резултат на която градът се напълва със селяни.
Една от причините за изуственото увеличаване на населението в онези години, е съревнованието с Варан – кой град ще бъде втори.
И още един въпрос – полезна ли беше системата на номенклатурата, в резултат на която се създаваха „банки кадри“ – с проверени хора, и изненади почти нямаше – за разлаика от сега.
Стигнахме до темата за дефицита, но времето изтече.
Другия петък – 6 март от 10.30 продължаваме. Ще говорим за НЕДЪЗИТЕ НА СИСТЕМАТА.
Преаването може да се гледа на адрес https://www.youtube.com/watch?v=LIDl3FSQDBs
Този материал е част от проекта „НЕПОЗНАТИЯТ ПЛОВДИВ – ОСМИ СЕЗОН“, който се реализира от Сдружение „МЕДИИ С ЧОВЕШКО ЛИЦЕ“ с
