КАК ДА СИ КРЪСТИМ ПЛОВДИВСКОТО ЛЕТИЩЕ ИЛИ ОПИТ ЗА ПРОНИКВАНЕ В МАНТАЛИТЕТА НА ПЛОВДИВЧАНИ



Какво мислят пловдивчани? Това е въпрос по-сложен от въпроса идвали ли са извънземни на Земята.
По разни градски проблеми се правят уж обсъждания и допитвания – защото така иска законът, но в повечето случаи всичко минава формално.
От Пловдивската телевизия се опитвахме да потърсим отговор на един конкретен въпрос: Как да си кръстим летището?
Потърсихме отговор на база „извадката“, с която разполагаме – група активни зрители. Потърсихме не толкова някакво конкретно име – като отговор, колкото се опитахме да получим някаква представа за манталитета на днешния пловдивчанин. За това какво място заема пловдивската история в съзнанието му и как е подредена.
Така навлязохме в „НЕПОЗНАТИЯТ ПЛОВДИВ“. Да припомним, че Сдружение „Медии с човешко лице“ и Пловдивската телевизия седма година търсят непознатото в историята и днешния ден на града ни.
Поводът бе наименоването на софийското летище на „Васил Левски“. С указ на президента. Новото име бе посрещнато с възторг, но се все пак се намериха хора, които да попитат дали не става дума за ПР акция. Защото хората запомнят не само името, но и кой е Кръстникът.
Или сме свидетели на поредната проява на политико-патриотарски кич?
След като най-безспорното име в българската митология бе ангажирано, за нас остана „Христо Ботев“. Само че има една важна подробност – единият пловдивски футболен отбор се казва „Ботев“. И няма как другият да не иска реципрочен жест за увековечаване на името „Локомотив“.
Продължаваме вече по-сериозно. В рамките на 60 минути всеки зрител на ПОТВ можеше да даде свое предложение. Плюс читатели в социалните мрежи.
Най-напред няколко души предложиха „Кан Крум“. Припомняме, че името на българския хан или кан влезе в пловдивската митология с издигането на внушителен паметник и обявяването му за владетеля, присъединил града към България. Макар да има и други версии.
Появиха се предложения и за „Симеон Велики“ и „Кубрат“. Подобни имена обаче биха продължили традицията да се неглижира пловдивската история, в която има и императори, и възрожденци.
Като контрапункт се появи името „Димитър Кудоглу“. Една от най-забележителните личности в пловдивската история – без да е пловдивчанин, обаче по принцип среща опозицията на „патриоти“, които не могат да приемат фамилия, завършваща на „оглу“. Да си припомним как при гласуването на предложението централният площад да получи името „Кудоглу“ част от пловдивските общински съветници страхливо се изнизаха. Като че ли трябваше да гласуват изпращане на войски на украинския фронт.
Още предложения: „Тракия“. Летището като врата към тази област, създала може би човешката цивилизация. И над която искат да доминарат и Стара Загора, и Одрин, и други селища.
Дядо Владо Тодоров предложи „Свети Ерм“. Интересно предложение. Става дума за Апостола – ученик на Свети Павел, донесъл ни християнството.
А защо не „Орфей“? Има хипотеза, че името на митичния герой има връзка с Пловдив.
Инж.Григоров предложи „Радул Минков“ – летец, останал в историята с бомбардирането на Караагач.
Да припомним, че десетилетия летищата по света носеха имената на града или местността, където се намират. Софийското беше „Враждебна“. Пловдивското било известно като „Маврудово“.
А защо да не се официализира „Мврудово“? Попита наш зрител. Може да се окаже че този сорт грозде и по-популярен по света от имената на местни герои.
Впрочем, навлизането на модата на даване имена на летищета по света, много често води до спорове. Дали римското летище да се остане „Фиумичино“ или да се прекръсти на „Леонардо да Винчи“?
Да припомним, че има летища „Шарл дьо Гол“, но има е „Шопен“..
Дойде подобно предложение – „Борис Христов“. Или „Милчо и Йони Левиеви“. Може би на майтап дойде и предложение „Антон Югов“ – български министър-председател, бил преди това пловдивски тютюноработник.
А дали не си е най-добре да се остане „Пловдив“? И да насочим вниманието си не към името, а към това то да стане печеливше?

Вашият коментар