Най впечатляващ елемент от картината,която се вижда от долу, от площада пред сегашната Първа поликлиника, е камбанарията. Някъде я наричат звънарница. Тя веднага привлича погледа, предизвиква интерес у всеки човек. Не случайно е избрано и нейното място точно там, където може да се види от много места от ниското долу. Казват,че някога тя се е виждала чак от железопътната гара, преди да изникнат високите сгради. Все едно тя е поставена от някаква неземна свръх сила.
Днес до храмовата камбанария, издиганата върху скалите по склона на Джамбаз тепе, се стига по една стръмна стълба.Стъпалата са направени от дялан камък. Стълбата започва недалеч от храма Света Петка, минава покрай къщата на крахтенката. Покрай стълбата рано напролет започваха да се разлистват едни храсти с красиви нежни жълти цветчета. На едни други храсти цветчетата бяха бели.Беше пълно с майски бръмбари за радост на децата.
По стълбата нагоре се стига се до една площадка, от която се открива чудесна гледка. Площадката е правена доста по късно. Кога точно не мога да кажа. Аз така я знам от повече от 70 години. За нея допълнително е изградена подпорна стена от цепен камък, суха зидария.
На площадката има парапет от каменен зид, върху който имаше железен парапет, както на площадката пред храма. Парапетът изчезна. Допреди години тук имаше малко нежно дръвче. Дали някой нарочно го е посадил или е саморасло? Вече го няма.
Заслужава си човек да дойде тук и да погледа Пловдив отвисоко .Който не е погледнал Пловдив от тук много е пропуснал.
Камбанарията има характерен, запомнящ се образ със своите осем продълговати отвори във формата на свод, Отворите отгоре са увенчани с островърхи триъгълни фронтони.
Естествен фон на камбанарията е високата отвесна скала застанала зад нея, която е тук сякаш за да я пази и закриля от ветровете, духащи от север. Завършекът на тази скала също е запомняш се, вгледайте се и ще се уверите. И тук всичко си е останало така, непроменено както е било в продължение на стотици години. Всичко това представлява една истинска симфония, застинала музика от камък, както казваше един велик немски поет! Не,това е Пловдив!
Основата на камбанарията е квадратна, а нагоре предствалява правилна осмоъгълна призма.Изградена е от дялан камък. На места в зидарията има и тухли, може би по късно използвани в градежа. Отвън върху зидарията е направена варова мазилка, която дълги години се беше запазила .В камбанарията се влиза през вход във формата на свод. Нисък и тесен, на който имаше дървена врата с катинар. Над входа ѝ някога е бил изписан образ на Иисус Христос, но още преди повече от 70 г.по моето детство от тези очертания имаше едва забележими следи. Днес вече нищо не е останало от тях. Времето е заличило всичко. Възможно е да е имало и други стенописи. На квадратната основа навремето освен отвора за влизане имаше на всяка страна по един отвор. Сега е зазидан,замазан. Покривът завършва с кубе, облицовано с ламарина. На върха на кубето е поставен кръст, гледащ на изток.
И тук по стълбите към камбанарията никога не е имало електрическо осветление. Може би защото малко хора посещават това интересно място.
Преди около петнадесетина години около камбанарията беше поставено строително скеле. Извърши се ремонт. Дали камбаните са запазени, както и дървената конструкция от греди, носеща камбаните?
Как ли са пренасяли тонове строителни материали за да издигнат камбанарията, когато по това време едва ли е имало някаква стълба?! Вероятно всичко е пренасяно по някаква стръмна пътека с помощта на магарета или на ръка.
По-възрастни пловдивчани казват,че храмовите празници са два: патронният – на 26 юли (света преподобна мъченица Параскева) и Светли Петък.
Вляво от камбанарията,на запад от нея, се вижда една забележителна със своя образ стара,но много стабилна ,масивна сграда,кацнала върху скалите.Тази сграда има дълга и интересна история от преди повече от сто години. Но за нея друг път.
29.01.2025г.
арх.Олег Каразапрянов
[email protected]
