Преди повече от 60г.по пътищата и улиците на България все още продължаваха да се движат камиони, произведени преди Втората световна война. Това бяха камиони от марката Мерцедес, произведени в Германия, Рено произведено във Франция със странна форма на предната част на кабината, която някой я оприличи като тесла. В Унгария се произвеждаха камиони марката Чепел с дизелов двигател, които ги имаше в България до края на 60-те години. В Чехословакия се произвеждаха камиони марка Шкода. В Източна Германия се произвеждаха камиони марка ИФА, чийто производство продължи до 70-те години. Едни много добри, здрави камиони, които се ползваха и от армията на ГДР.
Държавата беше разрешила на гражданите да имат свой частен камион, с който да извършват превоз на стоки срещу заплащане. Задължително частните превозвачи трябваше да членуват в СОАТ – Съюз за Обществен Частен Транспорт.
Такива съюзи имаше в по големите градове на България. В Пловдив началникът на СОАТ се казваше Георги Павлов, а гаражът и ремонтната работилница се намираха на кръстовището на някогашните улици „Лиляна Димитрова“ и „Димитър Благоев“. В същото време имаше и ДАП – държавен антомобилен транспорт, чийто началник се казваше Шкодров..
В Пловдив товарните автомобили намираха сигурна и постоянна работа като превозваха каменен трошляк и камъни от кариерите над с.Белащица. Частниците за един курс получаваха 7 лева, а тези от ДАП – 70 стотинки. Заплатата на един учител по това време беше около 70-80лв.
Частниците едва успяваха на ден да направят един курс, след което камионът трябваше да се ремонтира. Такива бяха възможностите на старите износени камиони. Резервни части за тях нямаше никакви. Шофьорите сами правеха, приспособяваха, нагласяха. Някои имаха по два двигателя.
Спомням си как един соатаджия вечер като се върнеше от работа заедно с двамата си сина сваляха повредения двигател и монтираха отремонтирания, за да е готов за другия ден. Повреденият двигател го поправяха до късно, за де е готов за другия ден.
Един ден явно от претоварване камионът скъса полуоска. Намери се подобна от друга марка камион и стругари трябваше да я преправят, за да пасне. Камионът тръгна.
Един ден на Понеделник пазара на улица „Съединена България“ се появи камион марка Мерцедес, много запазен. Някъде около 1962- 1965г. Това беше може би единственият камион в махалата. Познавах собствениците. Караше го една жена, което за времето беше доста необичайно.
На товарната платформа, зад кабината, задължително трябваше да има надпис с големи букви: НЕ СТОЙ ПРАВ! На този камион аз изписах този надпис с бяла блажна боя. Много често товарачите пътуваха качени на тази платформа. Този надпис се отнасяше за тях, за да не изхвърчат на някой завой. На товарачите им се плащаше за извъшената работа.
Един шофьор казваше с възмущение,че не стига че се возят без пари,а искат и да им се плаща!
Някъде през тези години правеха голямо преустройство на Бургаското пристанище. Камионът за няколко месеца замина за Бургас да помага на строителството.
02.05.2025г.
арх.Олег Каразапрянов
[email protected]
