През последните години виждаме интензивно строителство на жилища и сгради в големите градове на страната, но много малко от тях се съобразяват с изложението и подходящото разположение спрямо посоките на света. Това за съжаление важи и за по-старото жилищно строителство в градовете. Строителите обикновенно се съобразяват с разположението на околните улици и парцели и ориентират сградите спрямо тях, така че съчетанието между добро изложение и разположение, спрямо околните сгради, парцели и улици, е рядкост.

Въпреки че например нашият град Пловдив е доста горещ град през лятото, северната посока на разположение на жилището като цяло не се предпочита и се отхвърля. Това важи по принцип за българските строителни традиции. Обикновено най-търсен е югът и това е обичайната представа за добро разположение на жилище. Изтокът също има своите предимства с ранното изгряване на слънцето, но и своите недостатъци. Същото може да кажем и за западното изложение, което особено в градове като Пловдив също не е за предпочитане, поради непоносимите горещини в дългите летни дни.

Най-доброто разположение всъщност за нашите географски ширини е югоизточното и това са знаели строителите още от най-древни времена. Югоизточната посока има следното невероятно предимство. През зимата когато слънцето запада ниско на хоризонта, то огрява по-добре и по-дълго именно югоизточната посока. През лятото е обратното – когато слънцето се издига по-високо на хоризонта, то огрява за по-кратко тази посока, т.е. не напича излишно през деня. Още в римско време в тази посока, югоизток, са планирани и построени централните улици на много градове в днешна Южна България, а и не само. Това е най-доброто разположение за нашите географски ширини, както всъщност и в самата Италия, т.е. Апенинския полуостров и древните римляни са го знаели. Всички улици около Трихълмието (Тримонциум), в град Пловдив, а и където е било възможно, са били построени по този начин.

След Освобождението, преди сто и четиридесет години, когато е проектирана съвременният план на града, до голяма степен тогавашните архитекти се съобразяват с тази особеност, особено в южна част на града. Улица „Станционна“ (днешна „Иван Вазов“) и всички успоредни на нея улици и от двете страни са проектирани по този начин. Те почти дублират , т.е. припокриват древните римски улици в тази част на града, като посоката е още по-изразен югоизток, в сравнение с римския план. Добре е, ако и съвременните строители и инвеститори започнат да търсят по-високото качество на предлаганите от тях жилища и се съобразяват и с тази значима особеност – югоизточната посока.

Андрей Киряков