Радвай се народе:
От 5000 до 300 000 лева глоба ще отнася търговец или преработвател, който сложи по-висока надценка от предвидената в закон. Това предвижда проект на Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни, качен за обществено обсъждане.
Дългоочакваният проект е предложен за дебат. Но не ми се дебатира. Какво се очаква – да спорим дали не е по-добре 20-те процента да станат 15? Или 22? Или глобите да започнат от 10 хиляди?
Има два принципни въпроса.
Първият е, както винаги – КОЛКО СТРУВА?
Колко души трябват да прилагат закона – проверяващи, анализатори, архиватори, армии съдии и адвокати, ангажирани в лавина процеси. Армия чиновници, харчещи парите на данъкоплатеца. И голяма част от тях рекетиращи търговците, които за да оттърват огромните глоби, просто ще си платят на ръка. След което ще си върнат парите, бъркайки в джоба на клиента.
Второ. Това е по-важният въпрос. Защо се връщаме към времената на Жан Виденов, когато почти същите пределни надценки изиграха някаква роля за хиперинфлацицята. И за погрома на държавата. Сега не откриваме топлата вода. Всичко това вече сме го пробвали.
Да припомним и че със смяната на червеното правителство със сиьото на Софиянски борбата със спекулата продължи по още по-жесток начин. Тоест, тук не става дума за партийна политика, а за цялостна нагласа на обществото. Сега се повтаря даже болшевишката риторика. Уж многото свободни телевизии и млади журналисти говорят така, както ни говореше единствената БНТ през 96-а.
През 1997 година под натиска на външни финансови институции пределните надценки бяха премахнати и… цените паднаха. Да, паднаха тогава, а не при въвеждането на ограниченията.
И от 1997-а до 2025-а рахат. Няма опашки, няма дефицит, няма презапасвяне. Аз поне не си спомням да е липсвала някаква стока – даже когато в Англия имаше период с празни рафтове.
Цените наистина се повишават, но се повишават и заплатите, и пенсиите.
И защо точно сега отново беше извадено плашилото на „Спекуланта“? Защо ни плашат така, както се плашат децата със страшния „Торбалан“? Децата не са го виждали, но знаят, че е страшен.
Та вчера пак се сетих за 1996-а – 97-а.
Сетих се обаче и за 1925-а. Какво е станало тогава – сигурно се питате?
Да се върнем малко по-назад. Изнемощелият от войни и революции руски народ просто няма какво да яде. Болшевиките са победили, но не могат да накарат народът да произвежда. А той не произвежда, защото знае, че каквото и да произведе, комисарите ще му го приберат. А ако се опъва, ще го разстрелят като КУЛАК – тогава така са викали на спекулантите.
През 1921 година Ленин въвежда Нова икономическа политика – НЭП. Тоест, нормален пазар. Произвеждаш – продаваш.
Като с магическа пръчка сергиите и рафтовете започват да се пълнят.
За добро или за лошо – и ресторантите. Забогателите непмани /спекуланти/ имат вече толкова пари, че организират запои. С жени с леко поведение. Това съм го чел едно време в съветската литература.
Оказва се, че се появява нова класа, която не ще да слуша комисарите, защото е финансово независима.
Ленин умира, идва Сталин, който през 1925-а взема правилното решение. Край на НЭП.. Контрол и петилетки – т.е. планова икономика. 65 години опашки, празни магазини, търсене на връзки, подкупи.
Това сме го преживели и ние.
Та и ние май имахме своя НЭП.. Не 4, а 28 години. Но дойде време да ударим спекулантите /непманите/ Като Сталин. Точно 100 години по-късно. Не, никога не е късно.
А дали не трябва да започнем оттам – първо да си намерим бащицата, а след това да приемаме новия закон? Ще стане по-бързо. Без излишни дебати.
Впрочем, начело на Комисията за защита на конкуренцията, която би трябвало да бъде крепостта на пазарната икономика, сложихме първия секретар на Комсомола, който веднага започна да размахва юмруци на спекулантите /непманите/.
Като за начало – добре.
ЕВГЕНИЙ ТОДОРОВ – СПЕКУЛАНТ
