Една възрастна пловдивчанка преди години сподели спомен.
Тръгвала на училище – сигурно преди 60 и повече години, и купеното за първия учебен ден – чанта, учебници, тетрадки, писалка и т.н. доставяло радост като подарък. „Това беше и Коледа, и Нова година” – допълни жената.

Оказва се в последния момент обаче, че в чантата липсва задължителният молив.

Дали родителите са били забравили, дали там, където се живели, просто е нямало откъде да се купи последното нещо от списъка за първия учебен ден.

И малкото момиче се разплакало. То си представяло как всички ще извадят моливите, а тя…

И в този момент към нея се приближил непознат мъж и я попитал защо плаче. След като разбрал, започнал да рови из джобовете си. Ако това беше сцена от филм, ровенето щеше да продължи дълго и мъчително. Нарича се „съспенс”.

И изведнъж, о, чудо, мъжът като фокусник измъква от някакъв джоб така мечтания молив. Даже не молив, а моливче – от много писане била останала само една трета.

Моливчето било химическо – днес едва ли някой знае какво е това. Химическите моливи пишеха бледо, но написаното не можеше да се трие. Ако паднеше капка вода, ставаха петна.

Момичето изтрило сълзите и хукнало към училището…

„Никога не съм получавала по-добър подарък” – завърши непознатата жена.

Звучи като приказка, но съм сигурен, че е истина.

Та тези дни, когато се раздават толкова скъпи вещи, ходи се на скъпи курорти, началници само си правят подаръци /бонуси/ от 100 хиляди лева нагоре, си помислих, че сигурно е имало някой, който би се зарадвал и на едно моливче… Метафорично казано, разбира се.