На някогашната улица „Гаврил Генов”- между „къщата на музикантите” и къщата на Сийка и Митко Панайотови се намираше къщата на Кравареви. Къщата на Панайотови беше на ъгъла на ул.Съединена България и ул.Гаврил Генов, срещу къщата на арх.Семов
Къщата на Кравареви, както и всички къщи от този квартал, бяха съборени във връзка с предстоящото изграждане на музея на Тракийската култура.Музеят не се изгради, но много красиви къщи бяха разрушени завинаги.
Първият собственик на къщата беше Петър Ив. Краварев. Пред къщата имаше малко дворче, което гледаше на изток. Отзад зад къщата също имаше дворче, в което имаше стари дъвета. За дворчетата се полагаха малко грижи и те изглеждаха доста изоставени, запустели и тъжни. Петър Краварев отдавна вече го нямаше. Внучката на Краварев се казваше Невена, моя връстничка, едно дете на родителите си. Тя беше много общителна, играли сме заедно. От родителите на Невена нямам никакви спомени. Нищо не знам за Невена.
За Петър Краварев знаех някои неща от моите прародители, които са ми разказвали за него. Много обичах да си приказваме с адвоката Апостол Стойков, който живееше на ул.Съединена България 11. Разликата във възрастта ни с него беше около 60г., но той ме приемаше като равен по възраст приятел. Бях много любопитен, разпитвах го за какво ли не ,а той с охота ми разказваше каквото знае за къщите, за хората от Пловдив. Като възрастен провдивчанин той познаваше много от жителите на Пловдив. През онези години пловдивчани се знаеха и познаваха, не само от махалата. Много пловдивчани имаха помежду си дори далечни роднински връзки.
Къщата на Кравареви беше едноетажна във форма на буквата „Г”. В нея се влизаше по десетина стъпала от дялан камък. На стълбата имаше красив зидан парапет. Под цялата къща имаше изба. Отвън къщата изглеждаше доста занемарена, изоставена. Мазилката по фасадата, боядисана в жълто кафяв цвят, на места беше изпопадала. Олуците почти липсваха. Боята по дограмата се беше олюпила. Доста години къщата имаше такъв изоставен, занемарен вид. Независимо от това тази къща имаше свой характер, свое излъчване, което явно се дължеше на някой талантлив майстор строител. По фасадата на къщата имаше много детайли изпълнени със старание и явно с любов от незнаен строител.
Архитектурният образ не би могъл да се причисли към някакъв архитектурен стил. Тези къщи имаха свой характер.Такива къщи в Пловдив имаше дасетки и те рязко се отличаваха по красота от тези, които бяха строени по късно около 60 –те години.
За голямо съжаление, този вид къщи от масово бяха разрушени и на тяхно място изникнаха многофамилни, многоетажни жилища, които промениха и развалиха характерния облик на цели квартали, та дори на целия Пловдив.
Един ден пред къщата започнаха да се стоварват строителни материали, греди, дъски, керемиди, тухли, арматурно желязо и какво ли още не. Разбрах, че къщата вече има нови стопани, които са решили да я ремонтират основно. И наистина след няколко месеца къщата имаше съвсем друг вид. Старата грохнала къща се превърна в една нова къща изцяло подновена. Фасадата я оцветиха в сив цвят. Не ми харесваше сивия цвят на фасадата. Не ми харесваше и самата къща, защото в нейния образ не виждах нищо, което да ме привлече поглада.
Собственикът на къщата Петър Ив. Краварев (1856 – 1920) е един от първите издатели на пощенски картички с изгледи от Пловдив. Краварев пристига под тепетата през 1878 г. като преводач в щаба на генерал Гурко. Няколко месеца по-късно започва работа в издателството на Христо Г. Данов.
По същото време моята баба Мария Фурнаджиева-Попова,завършила Пловдивската девическа гимназия, започва работа в издателството на Христо Г. Данов през 1912 г. – година след смъртта на Христо Данов. Тя ми е разказвала за това издателство и за хората, които са работили в него.Там е работил г-н Паршоров.
Петър Ив. Краварев издава вестниците „Съединение“ (1883) и „Кукуригу“ (1888). Отваря собствена  книжарница до площад „Джумаята“ – една от най-добре уредените в Пловдив. Именно тук се предлагат известните негови пощенски картички с изгледи от Пловдив.
Краварев е един от създателите на театъра в Пловдив. През 1893 г. издава едноактната пиеса „Ще се самоубия, пресмешна комедия в едно действие“.
Казват,че още преди Освобождението пловдивчани имали възможност да получат най-нашумелите световни заглавия, дори преди французите извън Париж.
Още от преди 200 години пловдивчани имат огромен интерес към книгата. Тук в Пловдив се утвърждава първата българска книжарница от европейски тип, а правилата се налагат от известния възрожденец Христо Г. Данов много преди българите да имат своя свободна държава.
От всеки един спомен за моята махала Понеделник пазара изникват нови и нови спомени. Дали ще мога всичко да разкажа!? Ето,разказвам за къщата на Кравареви и се сещам за съседната къща на Митко и Сийка Панайотова. Дали някой ги помни?

18.01.2025г.

арх.Олег Каразапрянов
[email protected]