You are currently viewing Моята махала Понеделник пазара Радка и Митко от Понеделник пазара спомени от арх.Олег Каразапрянов

Моята махала Понеделник пазара Радка и Митко от Понеделник пазара спомени от арх.Олег Каразапрянов


Роден съм на няколко метра от хотел Тримонциум на ул „Крали Марко”№11. Вярно, че бях твърде малък и имам малко спомени от тази махала. Иска ми се да се сетя за нещо значително, забележително, но не мога да открия нещо подобно.
Спомням си единствено за нашите съседи, които наистина бяха забележителни хора. Някои от тях останаха завинаги в историята на Пловдив, на България, та дори и света.
Ще спомена аптекаря Братанов, музикант и педагог проф.Миланов, с когото имам далечни роднински връзки, великата цигуларка Стойка Миланова и нейната сестра пианистката Дора Миланова.
Бях четиригодишен когато заживях на Понеделник пазара. Убеден съм, че тази махала наричана някога Тепеалтъ винаги е била центъра на Пловдив.Тук имаше всичко, което характеризираше Пловдив и създаваше неговия впечатляващ облик. Всяка една къща тук беше забележителна, независимо, че не става въпрос за някакви архитектурни шедьоври. Това бяха малки къщи, в които живееха семейства на скромни, честни и много трудолюбиви хора.
Изминаха много години, когато цяла редица от къщи, разположени по ул.”Патриарх Евтимии”, между къщата на Джугаланови и на Румяна Станчева от №44 до № 36у бяха разрушени, премахнати.Не знам каква беше причината .Може би за да се построи един трафопост в двора на някогашната училище „Йоаким Груев.
Къщата, намираща се на №44, не впечатляваше с нищо.Една обикновена малка едноетажна къща незнайно кога построена. Фасадата с един голям прозорец гледаше на юг. Влизаше се през голяма двукрила врата. Долу на овехтялата дървена врата имаше изрязани два полукръгли отвора, през които свободно влизаха и излизаха няколко едри котарака и още толкова котки.Това беше къщата на Митко,който живееше тук с жена си и сина си. Синът му беше най-големият в махалата и беше най силното момче, но беше кротък,отзивчив,добродушен.
Митко изхранваше семейството си с една количка на три колелета. Отпред имаше малко колело, а отстрани колелетата бяха две по-големи. Имаше дръжка за бутане. С тази количка Митко превозваше какво ли не. Кой от каквото имаше нужда. Пренасяше дърва за огрев, въглища, мебели. Рано сутрин започваше работа и надвечер приключваше. През нощта количката нощуваше в двора на къщата на арх.Семов, заключена с помощта на синджир и катинар. Това място беше оградено със стара прогнила дървена ограда. Към него имаше голяма дървена еднокрила врата, която всеки момент можеше да се разпадне.От това място се отиваше към бункера, в който много по късно направиха някогашния ресторант „Пещерата”.
Митко сигурно е пестял пари, защото един ден пред къщата му се появи една хубава нова малка каручка на четири колела.Тя беше боядисана в различни цветове.От двете и страни имаше по едно стъпало, за да могат по лесно да се качват пътниците.В каручката беше впрегната Радка. Радка беше едно много симпатично ,кротко магаренце. За украса имаше на главата си голям пискюл и сини мъниста против уроки. С тази каручка и с помощта на Радка Митко продължи да превозва какво ли не. В края на работния ден Митко спираше каручката пред къщата си, разпрягаше Радка, отваряше двукрилата входна врата и вкараваше Радка в коридора, който стигаше до малкото дворче зад къщата, където беше оборът на Радка. Тук животното отдъхваше и получаваше храна и вода.
Митко заставаше на мястото на Радка пред каручката, хващаше двата ока на каруцата и теглейки я я докарваше в двора на къщата на арх.Семов. Каруцата също се заключваше с помощта на синджир и катинар.
И така, докато един ден изчезна къщата на Митко. Изчезнаха и Митко с Радка.
Изчезнаха завинаги, повече не ги видях.
14.01.2025г.
арх.Олег Каразапрянов
oleg5@abv.bg

Вашият коментар