Не знам дали някой е изследвал при колко жители един град общ живот – тоест, голяма част от хората, поне тези, които са в някаква степен публични личности, се познават. Или хората са чували за тях.
Та до някоя година в Пловдив се знаеха имената на десетски лекари, учители, шивачи, занаятчии, търговци…
Отделна категория бяха чешитите. Странните хора. Слава богу, Пловдив запази паметта за поне няколко от тези личности – на книга или в бронз – като Мильо.
Други обаче са вече забравени. А допреди 20-30 години имаше спомени за тях.
Та сега ще се опитаме да възкресим паметта за една жена, която допреди 60-70 години познават всички. Живее на Понеделник пазара.
Никой не може да си спомни истинското име на тази жена – тя остава в спомените като Тебешир Кокона. Невероятно точен прякор. Лицето й е било винаги покрито с дебел слой помада и изглеждало тебеширено. Като героиня от японски театър Кабуки.
Пловдив е сцена, а Тебешир Кокона е единствената актриса в този жанр. Живот – пантомима.
Държанието й е аристократично и отчуждено – като едновремешните кокони. Или като непризната принцеса – рожба на греховна любов.
Всъщност това е една нещастна жена. Някъде в младостта си се влюбва в някакъв си Васил или Василаки. Тя си го наричала Вашилаки.
Никой не е виждал този мъж, никой не е чувал за него.
А може би не е съществувал реално?
Но Тебешир Кокона го чака, чака го денонощно на прозореца.
Чака го както се чака Годо в онази прочута пиеса на Бекет.
Целият град познава Тебешир Кокона. Едни й съчувстват, други й се подиграват.
Може би някой е любопиствал и се е опитвал да я заговори. И успокои.
Стена от мълчание. Никой не прониква в тайната. Вашилаки остава енигма…
…Една нощ изглежда чува гласа му…Или само усеща приближаването му…Или просто си фантазира. Няма време да слезе по стълбите и скача от прозореца с протегнати напред ръце. Като бяла птица…
Не умира, спасяват я. Но от този момент лицето й става още по-бяло, дрехите – още по-фрапантни. И мълчанието още по-непробиваемо…
Вашилаки така й не се появява, един ден Тебешир Кокона заминава да го търси в онзи по-добър свят. А може и да го е намерила…
Под Тебешир Кокона живее Соня Гледачката, тя е квартирантка в къщата. Казват, че била румънска циганка, имала е някакъв недъг и не е могла да държи главата си изправена. На рамото й имало черна гарга, която е подсилвала необикновения вид на гадателката. Гледала е ня накакви специални карти. И е познавала. Още са живи хора, които са ходили да я разпитват за някакви семейни работи. Каквото кажела Соня, това се оказвало.
Дали Тебешир Кокона е ходила при нея, какво са си говорили – историята мълчи…
Спирам дотук…
Евгений Тодоров