Със сигурност 2024-а не беше най-добрата година за света.
Огромна част от човечеството не поумня.
А може би цивилизацията ни стигна до онзи етап, когато гласът на тъпака може да се усили до такава степен, че да заглуши разума.
Ако ни е омръзнало да се надвикваме, остава надеждата да научим деца и внуци да отличават гласа на умния.
И тази година не спряхме да говорим. В диалог. С повечето се разбирахме – макар да сме различни.
Пловдивската телевизия оцеля и тази година. За добро или за лошо под тепетата никой вече не иска да прави телевизия. След като последните 26 години при разни опити се изхарчиха поне 45 милиона лева, останахме само ние.
Оцеляхме благодарение на пловдивчани, които остават верни на своята любов към града си. Някои даже ни помагаха с каквото могат.
Благодарим им.
Ще продължим да пазим свободата на словото – доколкото и докогато можем.
От години повтаряме една мисъл на Андрей Сахаров, казана в момент на изпитание: „Говорете! Когато нищо друго не може да се направи, поне говорете!“

Дано през 2025-а не само да говорим, но и да ни чуват повече…