Идеолог и инициатор на появилия се в България през 1942г. Отечествен фронт е Георги Димитров, който се явява главен вдъхновител на тази идея.
Помня, че във всеки квартал имаше ОФ организация.
Не знам защо ги наричаха „низови” организации.
Отечнофронтовска организация – ОФ беше създадена и в квартала на Понеделник пазара. Патрон на организацията беше Андрей Юруков, който е виден представител на работническото движение още от 1924г. Самият той е тютюноработник.
Участието в тези организации беше доброволно. Организациите си имаха своя структура и ръководство. Начело стоеше председател на низовата организация. Почти всички жители на квартала бяха членове на ОФ. На тези, които не искаха да са членове, не се гледаше с добро око. Мисля, че се събираше членски внос от членовете, някаква символична сума .Между низовите организации от кварталите често се обявяваха съревнования. Много важно беше при провеждане на избори всички от квартала да отидат да гласуват и изборите да приключат колкото може по рано. За това се грижеше ОФ-то.
Съревнованията се изразяваха в направата на украса из квартала за Девети септември или Първи май. С доброволен труд се варосваха стеблата на дърветата, както и бордюрите на тротоарите. Почистваха се улиците на квартала, засаждаха се дръвчета.
Един ден -за да се осигурят някакви средства за ОФ, на един от тротоарите се появи един кантар от онези, големите, които теглеха до 500 кг.До него имаше табела на която пишеше: „Проверете си теглото”. Тегленето ставаше срещу някакво минимално заплащане. Стотинките се събираха в кутия за обувки.
Организацията имаше и свой клуб, помещение, в което заседаваше ръководството. Събрания , чествания и тържества понякога се провеждаха в „Дружинката” на дядо Благоев, както беше известна сградата до Маразлията.
Постепенно влиянието на ОФ се засилваше – въпреки че юридически нямаше никакви права. През онези години жилищната криза в градовете беше много голяма, въпреки ограничението което се налагаше върху прииждащите в Пловдив от близките селища. За да дойдеш да живееш в Пловдив, трябваше да имаш пловдивско жителство.
ОФ-то решаваше и преценяваше на кое семейство да даде още една стая. През онези години в един апартамент във всяка оделна стая живееше по едно семейство с едно или две и повече деца. Понякога към семейството имаше дядо или баба или и двамата заедно. Кухнята и тоалетната се ползваха общо от всички. От ОФ идваха,оглеждаха помещението, в което живееш, и преценяваха дали да ти дадат още някое помещение. Тази дейност в махалата се извъшваше от другаря Робев.
За да те приемат в университет, от ОФ-то трябваше да имаш характеристика.Тя трябваше да е добра.Тежко на тези, които слушаха западна музика, имаха дълги коси, тесни панталони или къси поли. Доста младежи попаднали под „упадъчното западно” влияние се сблъскаха с огромни препятствия при приемането им в университет,та дори и в някоя най.обикновена гимназия.
Към ОФ-тата по-късно се появиха ДОТ-доброволни отряди на трудещите се. но за тях –следващия път.
арх.Олег Каразапрянов
[email protected]
25.12.2024г.
