ОЧАКВАЙТЕ: НЕПОЗНАТАТА ТЪРГОВИЯ

Един от парадоксите на социализма хората описваха най-кратко така: „МАГАЗИНИТЕ ПРАЗНИ – ХЛАДИЛНИЦИТЕ ПЪЛНИ“
Как ставаше това?
Ще търсим отговор на 19 септември от 17.50 – на живо.
В неделя по същото време ще бъде повторението.

Та в онова време имаше разни хитринки да си напълним хладилниците. Е, едни хладилници бяха по-пълни, други – не толкова, но гладни нямаше.
Единият чалъм бяха връзките.
Кой ли нямаше познат продавач? И кой ли продавач нямаше под тезгяха стока за свои хора.
Излезе Постановление 128 – който крие стока – наказание. Но и това не помогна.
Имаше магазини по-добре снабдени – продавачите имаха връзки в складовете.
Имаше по-специални магазини – около посолствата в София, в Мотела край Правец, по морето.
В Пловдив в първия ден на Панаира половината магазини ставаха „специални“. А и вътре в панаира продаваха неща, които другаде ги нямаше.
Хората „от лъв нагоре“ – както се казваше, имаха специален магазин някъде по етажите на ЦУМ.
А какви мечтани неща имаше в Кореком – стига да имаш долари. И дънки, и тоблерони, и шоколадови яйца телевизори Сони, четирипистови магнетофони..
Имаше показни магазини, където имаше постоянно лимони, а някой път портокали и банани.
Е, на по-.високи цени, но когато чакаш гости, примерно, се налага да развържеш кесията.
Даже в РСВ – поделението „Ресторанти и спални вагони“ – имаше шоколад и пушени филета, каквито в този момент другаде нямаше.. Пътуваш в експреса и пазаруваш. Е, с 30 процента отгоре.
Интересното е, че в Съветския съюз, където имаше още по-жесток дефицит, доставката на стоки пораждаше корупция. Докато в България почти никой не „доплащаше“. Правилото беше услугата в даден момент трябваше да се превърне в друга услуга. Създаваха се приятелски вериги, каквито днес няма.
Та за тези все по-отдалечаващи се детайли от живота при бай Тошо ни се иска да си спомним.
И да стигнем до истината – което е основната цел на рубриката „Запомнете Пловдив 2024“. Да стигнем заедно. Знаете откритите телефони и адресите ни.