арх.Олег Каразапрянов

Тя се намираше точно срещу къщата на арх.Семов, там където се пресичаха улиците “Съединена България“ и някогашната „Гаврил Генов“.
Такива подобни къщи в Пловдив имаше десетки.Трудно може да се определи архитектурния им стил. В тях имаше нещо от сецесиона, барока. По-скоро в тях имаше нещо пловдивско, което можеше да бъде разбрано само от този, който беше пообиколил града и погледнал с любов към тези пловдивски къщи.. Колко от тези къщи бяха разрушени или по-точно бяха безмилостно екзекутирани в името на печалбата.
Тези къщи бяха строени предимно след Пловдивското земетресение през 1928г.
Къщата, за която разказвам, беше унищожена във връзка с предстоящето изтраждане на музея на Тракийската култура. Музеят не се изгради, но днес от къщата няма и помен.
. Бях студент в София около 1968-1974 г., когато къщата беше съборена, не мога да кажа точната година.
Собствениците на къщата бяха Сийка и Митко Панайотови, стари пловдивчани, интелигентни, приветливи, дружелюбни хора, каквито бяха повечето хора от махалата. Семействата ни се познаваха, бяхме близки. Много често – особено през топлите летни вечери, баща ми и Митко намираха много общи теми за разговор .Разговорите им бяха дълги.Не обръщах внимание за какво се говореше, бях 6-7 годишен.
Имаха един син Гошо, който тогава беше около двадесет и няколко години. Имаше музикално образование, свиреше на цигулка и баща му много искаше да се занимава с класическа музика. Но Гошо се отдаде на китарата. Не съм много сигурен, но по едно време за кратко беше в оркестъра на Емил Димитров. Но това не можеше да задоволи бащата на Митко, който често с тъга казваше, че синът му зарязал цигулката и засвирил на „тамбура”!
Около къщата имаше малко дворче оградено с каменна ограда. В него се влизаше от ул. „Съединена България“ през врата от ковано желязо, боядисано в зелено, което вече на места беше доста поизгнило. В двора имаше старо смокиново дърво.
Къщата имаше висок приземен етаж и над него още два етажа. Семейство Панайотови живееше на втория етаж.
На първия етаж под наем живееше младо семейство, което имаше малко момченце. По някакви причини семейството се разведе. Жената си намери нов съпруг, а мъжът нова съпруга. В новите семейства се появи по едно детенце. Минаха няколко години и тези семейства се разпаднаха и старите съпрузи отново се събраха, но вече имаха три хубави дечица.
В къщата се влизаше по външно стълбище с десетина стъпала. Стъпалата бяха направени от монолитен камък. За тяхното свързване бяха използвани железни скоби ,както често се правеше по онова време. Парапетът беше от ковано желязо с дървена ръкохватка. Той беше прихванат към стъпалата с железа, които влизаха в издълбани в тях дупки. За да се придаде здравина на парапета железата, влизащи в дупките, бяха уплътнени с олово, както най често се правеше по онова време.Цимент никой не използваше.



18.07.2025г.
арх.Олег Каразапрянов
[email protected]