От няколко години получаваме спомени от арх.Олег Каразпрянов, в които той описва основно своите детски впечатления от махалата около Понеделник пазара. Или Тепе алтъ.

Разбира се, записали сме през годините и други спомени за тази част на Пловдив, направили сме и филм, което може да се види в ютуб.

POTV

гледайте филм за махалата -единствен- https://www.youtube.com/watch?v=05HzaGxReNs

ЗНАТИЯТ ПЛОВДИВ – ШЕСТИ СЕЗОН – СПОМЕНИ ЗА ТЕПЕ АЛТЪ – ПОНЕДЕЛНИК ПАЗАР

POTV

още спомени за махалата -ЗА ПОНЕДЕЛНИК ПАЗАРА С ЯЧО СЕРАФИМОВ https://www.youtube.com/watch?v=IcJvcCEg-Kc



Повод за следващите редове е един от последните спомени на арх.Олег Каразпрянов за МИТКО И РАДКА. Става дума за обикновен човечец от махалата и неговото магаренце.

Ако не сте го чели, хвърлете едно око:

https://3nai.blog.bg/regionalni/2025/01/18/mitko-i-radka-ot-ponedelnik-pazara-spomeni-ot-arh-oleg-karaz.1936600

Както всички изпратено от архитект Каразпрянов, „качихме“ и тоззи тексст в сайтовете ни potv.eu, potv-trakia.eu, в блога https://3nai.blog.bg, след което написаното тръгна из социалните мрежи. Прочетоха го сигурно хиляди, коментарите бяха над 100. Оказа се, че историята за един простичък човек и едно магаренце опреди 65 години е развълнувала толкова много хора. Тази история ги е върнала в тяхното детство, в паметта им са изплували други герои и други случки от махалата около Понеделник пазара. Помислих си каква ще бъде съдбата на тези спомени – родили се спонтанно някога и някъде? Не е ли по-добре поне част от тях да събера на едно място – за да останат на по-видно място? Като паметник на човещината. Стига лозунги и обиди.



Аз вече се сетих за няколко истории – описани в някакви публикации или в книги, ще ги припомня. Може би днес – в това объркано време, хората имат нужда точно от такива истории от такива герои?

Но най-напред – ето какво са добавили хората живели в онази махала към написаното да Радка и Митко

Rumi Philbeck

Боже , спомени.Ааз също съм израснала там,имаше на мястото на пазара дълъг остров с малки магазинчета за всякакви джунджирии.Прдаваха гривни,помня детските алуминиеви оцветени в всякакви цветове навити гривнички,и пластмасовите изрисувани с цветенца..

Бербера Юч – вероятно инж.Григоров

Пред аптеката се продаваха фъстъци и сладолед от един арменец Бохос на една триколесна количка синовете му се казваха Бедо и Бохоз. На нещо като естрада се теглеха късмети и предсказваше бъдешето на наобиколилите музиканта Паруш.Морските свинчета бяха дресирани и изпълняваха този ритуал с удоволствие. Паруш пеше тъжни песни, спираше на най тъжното място в песента и раздаваше песнопойки на желаещите да научат края срещу заплащане . До аптеката на първия етаж беше Доброволният отряд на квартала . Даваха се дежурства, а двойките ,патрулиращи по улицата, носеха червени ленти на дясние ръкав с надпис Д.О. Там обикновено се избираха хора, които мечтаеха да израснат за да ползват облаги. За музикантите си спомням сомо Жоро – Георги Гърка, който работеше професионално в чужбина. Не и спомням, но имаше и един, който свиреше към оркестъра на Лили Иванова . До аптеката беше къщата на Джумеров, който до пенсионирането си беше инструктор на младите водачи на МПС. И това само на един правоъгълник 30на 20метра.

Георги Дрънаров

Много,много затрогващо!!

Васил Бояджиев

Люлките на бай Лазар!


Лидия Говедарова

А тази люлка и виенското колело,което не се вижда ,са направени от моя дядо Васил Павлов.


На линия

Керана Панчева


Или на Васил люлкаджията нашите са имали стрелбище и типтоп там заедно с брат ми са работили там

Shaban Tosun

Там съм израснал, почти! Даже съм се люлял на тези люлки! Спомням си че на това площад че гостуване и Цирк, с голямият Син Кит!

Симеон Симеонов

Моята махала, моето училище( „Йоаким Груев“)

Йордан Петков

И аз учех там, от 1951 до 1958. От I до IV клас ме учеше една прекрасна учителка-другарката Мангелова.

Kamen Kamov

Израснах в тази махала.Родното ми място!

Най щастливите ми години!imageimage

Марияна Соколова

Моето детсво! Моята махала,безвъзвратно отминало безгрижно време Пловдив завинаги в душата ми!

Румянка Друмева

Нашата махала,училище „Йоаким Груев“,старата сграда в него,градинката,книжарницата,сладкарница на“ леля Тоска“,н е з а б р а в и м о,топло,мило.В същност,където и да си ,ако си живял там не можеш да напуснеш Пловдив!

Tomi Tomov

Спомням си от детството и стария Четвъртък пазар, и Марково тепе с цирк “ Добрич „и стария стадион на Локомотив на Асеновградско шосе. Доброто старо време!

Николина Георгиева

Аз също живях на понеделник пазара. Основното училище беше „Йоаким Груев“, а след това в гимназията “ Маразлията“, където влизахме по терлици и играхме физкултура на тепетата.

Gьrsel Eren

Браво на Вас господин Архитект,,,,

Ели Несторовска

И моята махала Живеех на Патриарх Евтимий 35 Учих в Йоаким Груев до 4 клас, а от 5 клас учихме в Маразлията Класна ни беше учителката по География_Юрукова Невероятна, като всички останали преподаватели

Kogato Kogato

Моята стара махала! Коренно променена днес! Няма нищо общо с ония години! image

Tania Savova

Да това беше и моята махала и моето училище Йаким Груев .На площада се разполагаше цирка имаше люлки ,сега там е поликлиника и една огромна дупка,която стои от 50 г.Щеше да бъде музеи на траките,но не би.

Lubomira Fandakova

Моята махала.Четири поколения от моето семейство живеем там.Петко Д.Петков.Преди там беше родната къща на моята баба.Нейният баща, заможен тютюнотърговец я купува когатп цялото семейство се преселва от Беломорска Тракия.Преди вероятно 49 год. я бутнаха…

Вижте повече

Георги Юруков

Така изглеждаше Понеделник пазара , когато бях ученик в „Йоаким Груев“ , а след това в „Йорданка Чанкова“- МАРАЗЛИЯТА

Мария Кьосева

Моята махала.Живеех и живея на ул “ Патриарх Евтимий “ Учих в у- ще “ Тодор Самодумов“ Чудесно у- ще с много добри преподаватели. Минавах през Античния театър, за да се стигне до там.Беше ми по- пряко и близко, вместо през улиците на стария град.

Anna-Maria Stoyanova

Част от моето детство бях последния випуск на маразлията !

Anton Belchev

Аз съм се родил в този квартал , самоче ни бутнаха къщата за да направят подлеза на пощата. Беше точно където сега е голямата базилика.

Olga Paliakova

Аз живеех точно в тази къща,

която се вижда зад въртележката.

И учех в „Йоаким Груев“. Помня пазара и люлките, а тепетата ни бяха като двора на нашата къща-там играехме всеки ден…

Blagovesta Davidova

Спомням си как на този площад вдигнаха огромна шатра и показваха вътре огромен препариран кит.

Мария Калайджиева

Да се включа и аз. Също съм живяла в този ройон. От раждането ми до 20 год. възраст. Къщата, в която отраснах е запазена и реставрирана. И като гледам снимката тя е в ляво. Живеехме на ул. „Г. Генов“ 17. Имаше и часовникар, който беше под нас на 2-я ет…

Невена Маркова

И аз учих в училище „Йоаким ,Груев „В първо отделение учител ни беше г-н Харизанов.

После в Маразлията до 11 клас.

Mitko Kerkelov

Циркът и изложението на КИТА са през 1966г.

Protopopow

I as si spomnjam tam besche Baletnata schkola i as sas Vihra Tersieva hodihme na Lulkite.

Vaska Atanasova

Всичко презастроиха.Няма ги вече къщичките с дворчетата

Karina Reydy

Няма ги къщите вече, бутнаха ги през 80 години

Reni Kiseva

На мястото на поликлиниката в малка схлупена къщичка живееше една личност от

пловдивските чешити…….


От редактора: Вероятно става дума за Мамин Кольо. И още много известни навремето личности са живели около Понеделник пазара.

Все нещо сме събрали за тях – по друг повод. А сега изплуваха нови имена – учителите другарката Димова и другарката Юрукова, Мангелова, другарят Харизанов, люлкаджиите бай Васил и бай Лазар, може би първият майстор на виенски колела в България Васил Павлов, сладкарката леля Тоска, Бохос, незабравимият Паруш …
Дали това не беше последният спомен за тях?

Има още спомени разпръснати из социалните мрежи. Може би те са по-ценни от официалните табели пред археологическите обекти.

Мисля си и за онези, които с лека ръка са зачертавали къща след къща, дворче след дворче.

Често минавам през Пазара, за да отида до къщата, където съм роден. Една от последните стари къщички с дворче. Кооперациите и мераклиите за още една безлична кооперация ни притискат от всички страни.

Та от махалата вече няма нищо освен спомени. Едно чуждо, безлично и грозно кътче от Пловдив…

Може би освен голямата градска история има други, истински истории – тези на махалите.

Преди няколко години предложих на Фондация ПЛОВДИВ 2019 да се направи такъв филм – докато все още има хора със спомени. Даже не помня какво ми отговориха. Може би за тях „махала“ е някаква просташка дума…

Но нека ние да продължим с нашите истории от махалите. Истински, пловдивски…