Все се каня да мина границата 1989-а, но се сещам за по-стари неща, които е добре да се опишат. Преди малко намерих една снимка от 1954-а ,на която се вижда, че Съветската палата е била вляво в началото. Голямата палата с кулата още не е построена. Ето, това не го помня. Та вляво е бил явно социалистическият блок, Съветската палата е, разбира се, по-голяма от другите, но все пак на една редица. Някой е решил тя да стане централна за целия панаир.

Та в онези времена Панаирът беше демонсрация на икономическата мощ на държавите. И на системите. В палатите на капиталистическите държава щандовете бяха на отделни фирми, но имаше и централизирана система на организаация. Постепенно и нашите палати се разделяха на „обединения“.

Но да се опитаме да си припомним „географията“ на панаира. Вляво – при влизане, след като Съветската палата отиде в дъното, бяха Полша – винаги с номер 1, Чехословакия и Унгария.

В тези палати нямаше нищо интересно за масовия посетител освен Шкодите на откритата площ. По-късно унгарците подаряваха на журналитите и важните гости Кубчето на Рубик -. то донесе повече слава на държавата, отколкото цялата им тежка промишленост.

Следваще една малко-голяма палата, която 50-те години беше китайска, с червени фенери отвън. Когато се скарахвме с китайците по хрушчово врезме, те изчезнаха от панаира. По-късно се появиха в една от па-заднаите палати. Към 75-а година те излагаха разни фигурки от слонова кост, гобленчета и една черна кола, която приличаше на Чайка – тежка и груба. Казваше се „Червено знаме, доколото си спомням. А къде отидоха след това?

Имаше пресконференция, доста бедна – помня, че имаше някакъв китайски салам с повече сланина вътре, отколкото месо. Не помня дали те или севернокорйците подаряваха луксозни томове с трудове на техните вождове. На руски.

След китайците палатата бе дадена на югославяните, чиито „Застави“ привличаха тълпи зяпачи.

Н епомня коя година тази палата бе разрушена и на това място се издигна палатата на ГДР – модерна и просторна. Пълна с разни машина. В пресцентъра им винаги имаше студена бира“Радебергер“.

Тогава или малко по-късно разрушиха и първите три палати и издигнаха нови, уж по-модерни. Единният архитектурен облик на панаира изчезваше.

След години попаднах в някакъв американски търговски център в Тенеси – много приличаше на онзи ранен панаир.

Следваше голяма кръгла палата – с номер 9, ако не се лъжа. Тя беше по-посещавана след панаирите, когато ставаше младежко заведение с жива музика. Големият китарист от онова време Личо Стонса ми е разказвал как наели неговата група да свири за Великден. И как им казали, че могат този път да свирят каквото си искат и докогато си искат. Целта е била младежите да не ходят на църква. Азма те пак отишли – макар и по-късно.

На пролетните панаири палатата представяше разни пластмасови изделия, а пред нея имаше павилиони, където продаваха свободно тоалетна хартия и оранжеви панерчета за плодове. Хората купуваха по десетина рула хартия, нанизваха я на връв и окачваха огърлицата врата си – като таитяни. После рулата се раздваха – армаган от панаира.

Задължително беше от панаира да се носи армаган – все едно си бил в чужбина. А то си беше пътуване в чужбина наистина.

Зад съветската палата беше Швейцария. Мислехме, че в Швейцария се произвеждат само часовници с кукувичка и шоколади, на те демонстриха впечатляваща икономическа мощ.

И приемите им бяха богати – в пъти по-богати от американските. Но не по-богати от нигерийския прием, който през 1975-а беше номер 1. А в това време в Нигериа яимаше гражданска война и глад.

По-нататък имаше някакви сборни палати, Италианската беше там по някое време.

Почти на брега на Марица беше Пета палата която беше първата приватизирана. Но това е по-късна история.

За големия ресторант на брега на езерото споменахме по-рано.

На островчето в езерото представяхме родното корабостроене, а зад езерото беше приемната на министерството на външната търговия, зо нея приемната на председателя на Българската външно-търговска палата. Шефът й – Пенков май беше, приемаше по цял ден делегации и искаше на срещите да има телевизия. Снимахме всеки час, после монтирахме по три кадъра от среща.

. Следваше пресцентърът. В него имаше и стая за представителя на Шести отдел на ДС. Срещу пресцентъра имаше една скромна дървена барака – беше на Кинтекс. Там продаваха оръжие, но нямаше нищо изложено, разбира се.

В дъното – поне на пролетните панаири по-късно, се появи любимата ми палата на Торго. В нея се излагаха първите български хладилни витрини, които бяха мечтата на всеки прохождащ бизнесмен.

След 1989-а, когато Панаирът на държавите изчезна, в задния край много палати станаха складове – нещо като борса.

Най-интересната част от панаира в края на 50-те години беше най-накрая. Но за нея – следващата събота…
Нагоре