Мислех, че тази история е забравена.
Чух я преди повече от 10 години от инж.Георги Григоров. И я публикувах в трети том на „Запомнете Пловдив“.
Онзи ден я разказа в ефира на Пловдивската телевизия дядо Владо Тодоров.
https://www.youtube.com/watch?v=88o8p9XgT7Y
Говорихме си за забравени бръснари, чийто бръснарници са били нещо като центрове за социално общуване. Имало е футболни дебати, коментари за булките в махалата, мъжки майтапи. Имало е обаче и трагични истории – като тази за бръснаря Наско Черното от Новата махала в Пловдив.
То и на други места има трагедии в онези години, но сериозните историци едва ли им обръщат внимание.
Така се случи преди няколко години, че пътувах с автобус пълен с гости на града, дошли по някакъв повод. Обикаляхме музеи и забележителности. Минавайки по „Мария Луиза“, спряхме на Малката базилика – за поредното посещение и поредната лекция.
Така се случи, че до мен седна бившият министър-председател Филип Димитров. И промърмори: „Че историята на този град само имена и дати ли е?“ Току що бяха му изнесли поредната лекция.
Набързо му разказах няколко истории от Новата махала, която пресичахме: за сватбените ритуали в бившата баня Здравец, за кръчмите, за сладкарницата на Пулеви и за самоубийството на бръснаря Наско Черното…
Филип Димитров се ококори: „Че екскурзоводите не ги ли знаят тези неща? Трябва да ги опишеш“. Откъде да знае, че вече съм ги описал, но екскурзоводите четат друга литература, сериозна.
Наскоро по някакъв повод разказах същата история на внук ми, който учи как се прави кино, той веднага си я записа на телефона. Ставало от нея страшен филм.
Знам още подобни истори, ако някой иска да прави филм – не толкова кървави, но също трагични. За сладкари, кожухари, хлебари… В един момент бизнесът им е отнет, защото „частното“ пречи на строящия се социализъм. И отделната личност е най-добре да се подчини на всеобщия държавен интерес. Май това съм го чувал от Дугин – философа на Путин.
Разрушаването на родната къща – заради някаква обществена сграда, също е лична трагедия. Земята под сградата на Поликлиниката на Понеделник пазара е напоена с кървави сълзи…
Оказва се, че ние толкова неща вече сме ги преживели, но сме ги забравили.
Та ето първият разказ:
Всички знаем какво е станало на 9 септември 1944 година. И смятаме, че тогава се е преобърнало всичко като са магическа пръчка. В новата ни история обаче има една друга дата, която за много хора се е оказала по-фатална. Става дума за 23 декември 1947 година, когато се извършва одържававяване на промишлеността.
В програмата на взелия властта на 9 септември Отечествен фронт и дума не става за национализация, за колективизация, за премахване на частната собственост.
Като част от последиците от Народния съд има национализирани предприятия още през 1945 година, но известно време животът си върви по старому. Даже милиционерите ходят с полицейски униформи – държавата няма плат за нови.
При строга секретност са организирани групи от верни служители на властта, които точно в 11 часа буквално завземат 6100 частни предприятия. Някои влизат при собствениците с извадени пистолети. Чак в 14 часа се обявява по радиото законопроектът за национализация, на следващия ден той е приет – след като мръсната работа вече е свършена.
Ако на 9 септември 1944 година буржоазията е отстранена от кормилото на властта – както се пише по онова време, сега й е отнета цялата власт.
През следващата година се приема и закон за кооперациите, постепенно не остава почти нищо частно.
Редом с фабриките и мините буквално са ограбени и хиляди дребни собственици – тръгнали от нулата, пестили, създали собствен бизнес, развили го – кой колкото може, работили от тъмно до тъмно, борили се за клиенти, обучавали чираци и създавали нови майстори, изучавали децата си, които ставали известни лекари, инженери, юристи…
И изведнъж те са никой. В най-добрия случай наемни работници.
Някои не могат да преживеят промяната и скоро си отиват. Други с достойнство приемат предизвикателствата на новото време и се опитват достойно да се трудят.
Едни от най-известните хора на Пловдив могат да бъдат видени как поправят печки, да пренасят с каруца кокали до екарисажа, да вадят пясък на Марица.
Колко сълзи са се излели тайно – като са гледали как новите управленци съсипват направеното.
Някои обаче се опитват да хитруват. Като бай Наско Черното от Новата махала.
Човекът бил бръснар. Имал си клиентела. Вкарали го в кооперацията, но изглежда новото време и новите порядки не му харесали и решил да си изкара спокойно старините.
Живеел на улица „Арда“ – според Георги Григоров, или някъде наблизо в уличките зад „Св. Петка.“
Уж щял да си кара спокойно старините, но клиентите започнали да го спохождат. Идвали на лаф моабет, но по някое време някой казвал: „А бе, бай Наско, така и така съм дошъл, я ми клъцни отзад малко, че виж как съм обрасъл.“
Бай Наско си пазел инструментите, вадел ножицата и гребена, па не можел да откаже и стотинките, които му мушкали в джоба.
Бръснел и подстригвал направо в стаята си, вечер премитал. И старите клиенти вместо да ходят при някакво младо момче, завършило социалистическите курсове по бръснарство и фризьорство, продължили да си ходят при стария си бръснар.
Само че комшиите забелязали оживлението при съседа, разчуло се, че работи частно и го издали. Дали казали където трябва или написали донос – не се знае. Но дошла проверка и хванали бай Наско в нарушение. Не само че не плащал данъци, но се и опитвал да възстанови старата капиталистическа икономика. Обещал бай Наско повече да не прави така.
Само че клиентите не престанали да идват. Бай Наско отказвал, по по някое време се оглеждал дали съседите гледат през прозорците, и като не виждал нищо тревожно, вадел ножицата и бръснача.
Само че проверките продължавали. Бай Наско се оправдавал: „Ами върнете ги вие, ако можете..“.
Работата станала сериозна. Тормозът – ежедневен. Бай Наско бил обявен за враг на народа. Тормозили го не само разните проверяващи, които от ден на ден ставали повече, но и комшиите-доносници.
Един ден бай Наско не издържал. Не виждал изход. Клиентите го търсели, той не можел да разбере как така става – да те търсят, доволни от теб, а да нямаш правото да работиш? А всички да са против теб. Каква е тази държава и накъде отива? И има ли смисъл да се живее?
Един ден извадил бръснача и го забил в корема си. Дали е знаел, че така се самоубивали японските самораи – с харакири или сепуко.
Не искал да живее в този нов свят.
А всъщност дали бай Наско Черното не е самураят на Новата махала ? И сигурно не единственият. Само че другите не са имали бръснач под ръка.
Ев гений Тодоров